Пристигнахме в ада.
ПЕТА ГЛАВА
Яка надзирателка със сурово изражение на лицето и боядисана в тъмнокафяво коса се обърна към новопристигналите затворнички:
— Някои от вас ще останат тук дълго, много дълго време. Има само един начин да се справите — забравете всичко за външния свят. Може да направите тук престоя си лек или тежък. Тук съществува ред и вие сте длъжни да го спазвате. Ние ще ви казваме кога да ставате, кога да работите, кога да ядете, кога да ходите в тоалетните. Нарушите ли дори и малко нашия ред, ще съжалите, че сте се родили на този свят. Имаме желание всичко тук да е спокойно и знаем как да се справяме с размирничките. — Погледът й се плъзна върху Трейси. — Сега ще ви заведат на медицински преглед. След това ще се изкъпете на душовете и ще бъдете разпределени по килии. Утре сутринта ще получите трудовите си назначения. Това е всичко.
Надзирателката тъкмо си тръгваше, когато бледо девойче, застанало до Трейси, запита:
— Моля да ме извините, но…
Надзирателката се извърна бързо с освирепяло лице.
— Я си затваряй гадната уста. Ще говориш само тогава, когато те питат. Разбра ли? Това важи и за останалите гаднярки.
Тонът и думите й въздействаха като шок върху Трейси. Надзирателката даде знак на две пазачки в дъното на помещението.
— Изведете тези кучки оттук.
Изкараха всички от помещението и ги подкараха като стадо по дълъг коридор. После ги натикаха в обширна зала, облицована с бели плочки, в която до маса за прегледи стоеше дебел мъж на средна възраст с мръсна престилка.
Една от полицайките извика: „Наредете се!“, и подреди жените на дълга опашка.
Човекът с мръсната престилка каза:
— Уважаеми дами, аз съм доктор Гласко. Съблечете се!
Жените започнаха да се споглеждат в недоумение. Една от тях запита:
— Докъде да се…
— Не знаете ли какво, по дяволите, означава да се съблечете? Свалете си дрехите — всичките!
Жените започнаха бавно да се събличат. Едни изпитваха свян, други гняв, а трети останаха равнодушни. Отляво на Трейси стоеше силно разтреперана петдесет-годишна жена, а отдясно трогателно слабичко девойче на не повече от седемнадесет години. Кожата му бе покрита с акне. Докторът даде знак на първата от редицата.
— Лягай на масата и вдигни крака върху стъпенките!
Жената се поколеба.
— Хайде! Задържаш опашката!
Тя се подчини. Докторът вкара разширител във влагалището й. Докато сондираше, я запита:
— Да имаш някаква венерическа болест?
— Нямам.
— Скоро ще разберем дали е така.
Върху масата я замести втора жена. Когато докторът започна да вкарва същия разширител, Трейси извика:
— Почакайте за момент.
Докторът спря и вдигна учудено глава.
— Какво?
Всички се извърнаха към Трейси.
— Аз… вие не стерилизирахте инструмента — каза тя.
Доктор Гласко й се усмихна.
— Я виж ти! Тук сме имали и гинеколог, значи. Бацилите ли те тревожат? Я марш накрая на опашката!
— Какво?
— Не разбираш ли английски? Върви!
Без да разбира нищо, Трейси застана накрая на опашката.
— А сега, ако не възразявате — каза докторът, — ще си продължим работата.
Той вкара инструмента в легналата на масата жена и Трейси внезапно схвана защо я изпрати накрая на опашката. Той щеше да прегледа всички жени с един и същ нестерилен инструмент, а тя щеше да е последната, прегледана с него. Трейси почувства как в гърдите й се надига гняв. Можеше да ги прегледа отделно, без така преднамерено да разголва достойнството им. А и те му позволяваха да се държи по този начин с тях. Ако всички протестирахме заедно… Дойде и нейният ред.
— На масата, госпожо доктор.
Трейси се подвоуми, но нямаше друг избор. Тя се покачи на масата и затвори очи. Почувства как разтвори краката й после студеният инструмент се пъхна в нея и започна да се върти, да натиска и да й причинява болка. Нарочно й причиняваше болка. Тя стискаше зъби.
— Да имаш сифилис или гонорея? — запита докторът.
— Нямам.
Не искаше да му казва за бебето. Не и на този изверг. Щеше да обсъди въпроса с директора на затвора.
После почувства как извади грубо инструмента от нея. Гласко си постави гумени ръкавици.
— Добре — обърна се той към жените. — А сега се наредете и наведете. Ще прегледам хубавичките ви малки задничета.
Преди да успее да се овладее, Трейси извика:
— Защо е необходимо и това?
Доктор Гласко я прониза с поглед.
— Ще ви обясня защо, докторе. Защото задниците представляват идеални скривалища. Притежавам цяла сбирка от марихуана и кокаин и съм ги намирал у такива като теб.
Той тръгна по редицата и започна да опипва с пръсти анус след анус. На Трейси й се повдигна. Почувства как съдържанието на стомаха й напира в гърлото и започна да я задушава.