Когато Трейси се върна в килията, Ърнестин се беше вече прибрала. Трейси се запита къде ли е била по време на вечерята. Ужасно много й се искаше да я използва, но не можеше пред тези жени. Щеше да чака да угасят осветлението. Приседна на ръба на леглото.
— Разбрах, че не си хапнала нищо от вечерята — обади се Ърнестин Литълчеп. — Глупаво е.
Откъде е научила! И защо я е грижа за това?
— Как мога да се срещна с директора?
— Трябва да направиш писмена молба. После надзирателките ще я използват за тоалетна хартия. Всяка затворничка, която иска среща с директора, я мислят за нарушителка. — Тя пристъпи към Трейси. — Тук можеш да си навлечеш куп неприятности. Онова, от което имаш нужда, е да си намериш приятелка, която да може да ти спестява тези неприятности. — Тя се усмихна, при което се показа предният й златен зъб. Гласът й звучеше тихо. — Някоя, която познава всичките им хватки в тази зоологическа градина.
Трейси вдигна глава към ухиленото лице на чернокожата. То сякаш плуваше някъде горе по тавана.
Никога не беше виждала такова високо създание.
Това е жираф, каза баща й.
Бяха в зоологическатата градина на парка Адубан. Трейси много обичаше този парк. Неделен ден отиваха там да слушат концертите на духовия оркестър, а след това майка й и баща й я водеха в аквариума или в зоологическата градина. Трейси вървеше бавно и гледаше затворените в клетки животни.
Татко, не им ли е неприятно, че са затворени.
Баща й се смееше. Не, Трейси. Чудесно си живеят. Тук се грижат за тях, хранят ги, а неприятелите им не могат да им сторят нищо лошо.
На Трейси й се струваше, че са нещастни. Искаше й се да отвори клетките и да ги пусне на свобода. Никога не бих пожелала да ме затворят като тях, мислеше си Трейси.
В 8.45 из целия затвор задрънчаха предупредителни звънци. Съкилийничките на Трейси започнаха да се събличат. Трейси не помръдна от мястото си.
— Имаш петнадесет минути, за да се приготвиш за сън — каза Лола.
Жените свалиха дрехите и облякоха пижамите. Изрусената надзирателка мина край килията. Щом забеляза че Трейси продължава да лежи, тя се спря.
— Събличай се! — нареди й тя. После се обърна към Ърнестин. — Не си ли й обяснила?
— Да. Всички й казахме.
Надзирателката се обърна отново към Трейси.
— Знаем как да се справяме с бунтарките — предупреди я тя. — Прави каквото ти се казва, да не ти загрея задника.
После си отиде.
— Добре е да се вслушаш в думите й, гълъбче — посъветва я Паулита. — Железния панталон е долна кучка.
Трейси се надигна бавно, обърна се с гръб и започна да се съблича. Свали дрехите си, с изключение на пликчетата си и нахлузи през главата грубата нощница. Усети, че жените не свалят погледи от нея.
— Наистина имаш хубаво тяло — забеляза Паулита.
— Да, чудесно е — потвърди като ехо Лола.
Трейси почувства как по тялото й преминават тръпки.
Ърнестин пристъпи към Трейси и я погледна.
— Ние сме ти приятелки. Ще се грижим добре за теб — гласът й хриптеше от вълнение.
Трейси се дръпна като ожилена.
— Остави ме на мира! Всички ме оставете. Не съм… не съм такава.
Чернокожата се изкиска.
— Ще бъдеш такава, каквато поискаме, гълъбче.
— Hay, tiempo. Време имаме много.
Лампите угаснаха.
Тъмнината се оказа неприятел на Трейси. Тя седеше напрегнато на ръба на леглото. Чувстваше, че останалите просто изчакват, след което щяха да се нахвърлят отгоре й. Да не би пък да си въобразяваше? Беше толкова възбудена, че навсякъде около себе си виждаше заплаха. С какво я бяха заплашили? Всъщност с нищо. Може би просто искаха да се държат с нея приятелски, а тя беше доловила нещо злокобно в техните предложения. Беше чувала за хомосексуална дейност по затворите, но това положително представляваше изключение, а не някакво правило. Един затвор не може да позволи подобно нещо.
Въпреки всичко изпитваше някакво натрапчиво съмнение. Реши да остане будна през цялата нощ. Посегнеше ли някоя, щеше да вика за помощ. Задължение на надзирателките беше да не допускат да се случи нещо лошо със затворничките. Убеди се сама, че няма от какво да се безпокои. Просто трябваше да остане нащрек.
Трейси седеше на ръба на леглото и се вслушваше във всеки шум. Чу как трите жени отидоха една подир друга до тоалета, как го използваха и се върнаха в леглата си. Без да може повече да издържа, Трейси също се отправи към тоалета. Опита се да пусне водата, но кранчето не работеше. Вонята беше непоносима. Върна се бързо на леглото си и отново седна. Скоро ще просветлее, помисли си тя. Сутринта ще помоля за среща с директора. Ще му разкажа за бебето. Сигурно ще ме преместят в друга килия.