Правило 4 от съдържащата десет страници официална брошура, която се връчваше на новопостъпилите затворнички, гласеше: „Сексът под каквато и да е форма е забранен. В една килия могат да бъдат настанени не повече от четири затворнички. На едно легло може да лежи само по една затворничка.“
В действителност всичко това беше така потресаващо различно, че затворничките се отнасяха към тази брошура като към затворническа книжка с анекдоти. В течение на седмиците Трейси наблюдаваше как всеки дев постъпват нови затворнички, нови рибки, и как нещата се развиват по един и същ начин. Първите затворнички, които бяха сексуално нормални, нямаха никакъв шанс, Те влизаха притеснено и плахо, а там ги чакаха лесбийките. Цялата драма се разиграваше по предварително разработен сценарий. В един ужасяващ и враждебен свят лесбийката проявяваше приятелство и съчувствие. Тя канеше своята жертва в залата за почивка, където гледаха заедно телевизия и когато лесбийката я хващаше за ръката, новата затворничка не се дърпаше, понеже се страхуваше да не обиди единствената си приятелка. Новата затворничка бързо забелязваше, че останалите обитатели на затвора я оставят на спокойствие, така зависимостта и интимността с лесбийката нарастваха, докато накрая тя беше готова да прави всичко само и само да запази единствената си приятелка.
Онези, които се дърпаха, биваха изнасилвани. Доброволно или насилствено, деветдесет процента от попадналите в затвора жени биваха принуждавани да се занимават с хомосексуализъм още през първия месец. Трейси беше ужасена.
— Как може управата да допуска подобно нещо? — обърна се тя към Ърнестин.
— Такава е системата — обясни Ърнестин — и тя действа по един и същ начин във всички затвори, гълъбче. Няма начин да отделиш хиляда и двеста жени от мъжете им и да очакваш, че ще престанат да изпитват желание за полов живот. Ние не изнасилваме заради секса. Изнасилваме заради властта, да им покажем кой тук е истински господар. Новите рибки, които идват тук, са обект на всяка, която иска да прави секс. Единствената защита, която могат да си осигурят, е да станат приятелки на лесбийките. Така никоя няма да ги закача за нищо.
Трейси си даваше ясна сметка, че в случая разговаря със специалист по въпроса.
— И не само затворничките — продължи Ърнестин. — И надзирателките не са по-малко гадни. Пристига, да кажем, някое ново маце и има нужда от наркотик. Започва да се поти, да се тръшка. Тогава надзирателка-та й намира, да речем, хероин, но иска в замяна да й окаже малко внимание, сещаш ли се? Мацето отива после при надзирателката и работата е опечена. Надзирателите са още по-гадни. Те имат ключове от килиите и нощем просто си влизат, където поискат, и си вземат безплатно маце. Можеш, естествено, да забременееш от тях, но те са в състояние да ти правят и безброй услуги Прииска ти се например шоколад или да те посети твоят приятел. Тогава буташ на надзирателя и готово. Това се нарича „танго за танго“ и се прилага във всички затвори на страната.
— Ужасно!
— Не, въпрос на оцеляване. — Падащата от тавана на килията светлина се отразяваше в голото теме на Ърнестин. — Знаеш ли защо тук не е разрешено да се използва дъвка?
— Не.
— Защото момичетата я лепят по ключалките на вратите, те не се затварят напълно и така момичетата нощем се измъкват и си ходят една на друга на гости. Спазваме само онези правила, които искаме. Излизащите оттук знаят добре за какво трябва винаги да си държат езика зад зъбите.
Любовните връзки в затвора процъфтяваха и протоколът между любовниците се спазваше много по-стриктно, отколкото навън. В един неестествен свят се създаваха и изиграваха докрай изкуствени мъжки и женски роли. Мъжките роли възникваха в свят, лишен от мъже. Тези жени променяха имената си. Ърнестин ставаше Ърни, Теси — Текс, Барбара — Боб, Катерин — Кели. Подрязваха си косите или бръснеха главите си и не вършеха никаква къщна работа. Мери Фем, изпълняваща ролята на „съпруга“, чистеше, гладеше и се грижеше за своя „съпруг“. Лола и Паулита се съревноваваха отчаяно коя да спечели благоволението на Ърнестин, като всяка се бореше отчаяно да надделее над другата.
Ревността беше жестока и често водеше до насилие. Ако се установеше, че „съпругата“ гледа друг „съпруг“ или разговаря с такъв в двора на затвора, моментално избухваха скандали. Из затвора непрестанно хвърчаха писма, доставяни от „плъховете“.