Писмата се сгъваха под формата на триъгълничета, известни като „хвърчила“, за да могат лесно да се крият по сутиени и обуща. Трейси виждаше жените да си предават „хвърчила“, като минаваха близко една до друга при влизане в трапезарията или по време на работа.
Трейси виждаше постоянно как затворничките влизат в плътски отношения със своите надзирателки. Тази любов беше породена от отчаянието, безпомощността и покорността. Затворничките зависеха във всичко от своите надзиратели: храна, състояние, дори животът им зависеше от тях. Трейси си наложи да не изпитва каквито и да е чувства към никого.
Секс се правеше денонощно. При душовете, в тоалетната, в килиите, а нощем през решетките и орален секс. „Съпругите“, които принадлежаха на надзирателите и надзирателките, биваха пущани нощем от килиите, за да отидат в тяхното крило на затвора.
След угасването на осветлението Трейси лягаше на леглото и затискаше уши с ръце, за да не чува нищо.
Една вечер Ърнестин измъкна из под леглото си кутия оризон и започна да ги ръси но коридора пред килията. Трейси чу как обитателките и на останалите килии започнаха да правят същото.
— Какво става? — запита Трейси.
Ърнестин се извърна и рязко й се сопна:
— Не е твоя работа. И не ставай от леглото. Лежи си на шибаното легло.
Няколко минути по-късно се разнесе ужасяващ писък от съседната килия, където току-що бяха настанили нова затворничка.
— О, божичко, не! Недейте! Моля ви, оставете ме!
Трейси разбра какво става и почувства, че й се повдига. Писъците продължиха известно време, докато накрая стихнаха и се превърнаха в безпомощни и изтерзани ридания. Трейси стисна силно очи, изпълнена от изгарящ гняв. Как могат жени да се държат така помежду си! Мислеше си, че затворът я е направил по-твърда, но когато се събуди на следващата сутрин, по лицето й личаха следи от засъхнали сълзи.
Реши да не разкрива чувствата си пред Ърнестин. Потна я уж съвсем случайно:
— Защо разпръснахте оризона?
— Това е нашата предупредителна система. Ако надзирателките се опитат да се промъкнат незабелязано, ще чуем стъпките им по пукането на сухия оризон.
Трейси скоро научи защо затворничките наричат престоя в затвора „ходене на училище“. Затворът предоставяше възможност за учение, но онова, което обитателките му научаваха в него, не беше общоприето учение.
Затворът беше пълен със специалисти по всички видове престъпления. Те си обменяха методи по измами, кражби по магазините, злоупотреби с напитки. Обучаваха се по най-новите хазартни игри, обменяха информация за извършените кражби и за тайни агенти.
Една сутрин по време на почивката в двора Трейси чу как една стара затворничка провежда семинар по джебчийство пред група млади и очаровани нейни колежки.
— Истински майстори са в Колумбия. В Богота има училище, наричат го училище на десетте звънчета. Плаща се по два и половина бона, ако искаш да го завършиш и да станеш джебчия. Там окачват на тавана манекен, облечен в костюм с десет джоба, напълнени с пари и скъпоценности.
— И защо го правят?
— Правят го, защото във всеки джоб има по едно звънче. Не можеш да завършиш училището, докато не научиш да изпразваш всеки един от тези проклети джобове, без да звънне нито едно звънче.
Лола въздъхна.
— По едно време ходех с едно момче, което се движеше сред тълпите от хора, облечен с връхно палто и с извадени отвън ръце, но въпреки това успяваше да пребърка като бог всички джобове.
— Как по дяволите, е вършел това?
— Дясната му ръка беше изкуствена. Той пъхаше истинската си ръка през един отвор на палтото, пребъркваше чуждите джобове и отмъкваше портмонетата.
Обучението продължаваше в занималнята.
— Аз си падам по обирите из гарите — обади се една ветеранка. — Навърташ се, да речем, из някоя железопътна гара, докато забележиш старица, която се мъчи да вдигне куфар или голям пакет и да го пъхне в едно от гардеробчетата. Помагаш й, слагаш багажа в гардеробчето и после й подаваш ключа. Само че ключът е от съседното гардеробче. След като жената си тръгне, отваряш гардеробчето и дим да те няма.
Един следобед в двора две осъдени за проституция и за притежание на кокаин затворнички подеха разговор с някаква новопостъпила, красиво момиче, което изглеждаше на не повече от седемнадесет години.
— Не е чудно, че са те окошарили, гълъбче — мъмреше я по-старата. — Преди да уговаряш цената с някой клиент, трябва първо да го попиташ или да разбереш дали не носи пистолет и никога да не му казваш какво ще му правиш. Остави го той да ти каже какво иска. Защото, окаже ли се ченге, можеш тогава да кажеш, че е искал да те хване натясно, сещаш ли се?