Другата проститутка добави:
— Да. И винаги оглеждай ръцете му. Ако каже, че е работяга, провери дали има груби ръце. Това е сигурно предупреждение. Много от преоблечените носят работнически дрехи, но когато се дойде до ръцете, забравят за тях, защото техните ръце са меки и гладки.
Времето течеше нито много бавно, нито много бързо. Просто си беше време. Трейси си спомни афоризма на Свети Августин: „Какво представлява времето? Ако не ме питат, зная какво е Но ако трябва да го обясня не зная как.“
Установеният в затвора ред никога не се променяше.
4.40 Предупредителен звънец
4.45 Ставане и обличане
5.00 Закуска
5.30 Връщане по килиите
5.55 Предупредителен звънец
6.00 Построяване и отвеждане на работа
10.00 Упражнения в двора
10.30 Обяд
11.00 Построяване за отвеждане на работа
3.30 Вечеря
4.00 Връщане по килиите
5.00 Стая за почивка
6.00 Връщане по килиите
8.45 Предупредителен звънец
9.00 Угасване на осветлението
Редът се спазваше строго. Всички затворнички бяха задължени да ходят на храна, в строя не се разрешаваха никакви разговори. В малките чекмеджета в килиите можеха да държат не повече от пет тоалетни принадлежности. Леглата трябваше да се оправят преди закуска и да се поддържат в добър ред през целия ден.
Затворът си имаше и свои специфични звуци: дрънчене на звънци, тътрене на крака по цимента, тръшкане на железни врати, шептене през деня, писъци през нощта… Острото пукане на подвижните радиостанции на надзирателите, тропането на съдовете по време на храна. Човек обаче не можеше никога да се отърси от чувството за телените мрежи, високите стени, самотата, откъснатостта и просмукалата се у всекиго омраза.
Трейси се превърна в примерна затворничка. Тялото й реагираше инстинктивно на звуците на установения в затвора ред: затварящите се пред килиите решетки след проверката, отварянето им сутрин при ставане, звънеца за започване на работа, сигнала за свършване на работа.
Тялото на Трейси беше затворено тук, но духът й бе свободен и той замисляше бягството й.
Затворничките нямаха право да се обаждат, но им се разрешаваше да ги търсят два пъти месечно по телефона и да разговарят в продължение на по пет минути. Ото Шмит се обади на Трейси.
— Мислех, че ще искаш да научиш — каза смутено той. — Погребението наистина беше хубаво. Погрижих се за всички разноски, Трейси.
— Благодаря ти, Ото. Аз… благодаря ти. — Нямаше какво повече да си кажат.
След това никой не я потърси повече по телефона.
— Момиче, по-добре забрави за външния свят — предупреди я Ърнестин, — там нямаш вече никого.
Лъжеш се, помисли си мрачно Трейси.
Джо Романо.
Пери Поуп.
Съдията Хенри Лорънс.
Антъни Орсати.
Чарлс Станхоуп III.
Трейси се срещна отново с голямата Берта в двора за разходки. Дворът представляваше голямо открито квадратно място, отделено от едната си страна от високата външна стена на затвора, а от другата от вътрешната стена на затвора. Всяка сутрин пускаха затворничките в продължение на тридесет минути в двора. Това бе едно от малкото места, където се разрешаваха разговорите, затова затворничките се скупчваха на групи и започваха да си обменят последните новини и клюки преди обяд. Когато Трейси излезе за пръв път на двора, внезапно я овладя чувството за свобода и тя разбра, че това се дължи на факта, че е на открито. Виждаше високо горе слънцето, виждаше и няколко кълбести облаци, а някъде из далечното синьо небе чуваше бръмченето на самолет, литнал високо на свобода.
— Ей, ти! Знаеш ли откога те търся — обади се някакъв глас.
Трейси се обърна и видя огромната шведка, която се беше сблъскала с нея в първия ден при пристигането на Трейси в затвора.
— Чух, че си имаш чернокожа лесбийка.
Тя заблъска Трейси към стената и запритиска огромното си тяло към нейното.
— Махай се!
— Имаш нужда от едно хубаво лизане. Сещаш се, нали? И ще го получиш. Цялата ще си моя, гълъбче.
Зад Трейси просъска познат глас.
— Я си разкарай шибаните ръце от нея, задник такъв!
Там стоеше Ърнестин Литълчеп, с огромни стиснати юмруци и искрящи очи, а слънчевите лъчи се отразяваха в блесналия й череп.
— Не си достатъчно мъжествена за нея, Ърни.
— Затова пък съм достатъчно мъжествена за теб — избухна чернокожата. — А си я пипнала още веднъж, а съм ти съдрала задника на закуска. При това пържен.