Спеше малко, защото мозъкът й непрестанно кроеше планове. Първо щеше да избяга. После щеше да се заеме с Джо Романо, Пери Поуп, съдията Хенри Лорънс и Антъни Орсати. Накрая щеше да дойде ред и на Чарлс. Но дори и мисълта за него й беше болезнена. Ще се заема с него, когато му дойде времето, каза си Трейси.
Вече ставаше невъзможно да се изпречва на пътя на Голямата Берта. Трейси беше уверена, че огромната шведка я шпионира. Когато Трейси влезеше в залата за почивка, Голямата Берта също се появяваше след няколко минути там; излезеше ли Трейси на двора, миг след това пристигаше и Голямата Берта.
Един ден Голямата Берта приближи до Трейси и й каза:
— Днес си много красива, малката. Умирам вече от нетърпение да сме заедно.
— Махни се от мен — предупреди я Трейси.
Амазонката се ухили.
— И какво ще стане, ако не се махна? Твоята черна кучка излиза вече оттук. Сега уреждам да те преместят в моята килия.
Трейси впери поглед в нея.
Голямата Берта кимна.
— Мога да го направя, сладурче. Повярвай!
Трейси усети внезапно, че нейното време тече много бързо. Налагаше се да избяга преди освобождаването на Ърнестин.
Любимата разходка на Ейми беше през изпъстрената с разноцветни диви цветя ливада. Наблизо се намираше огромното изкуствено езеро, заобиколено от ниска бетонна стена, от която можеше да се надникне в неговите дълбоки води.
— Хайде да поплуваме — помоли се Ейми. — Моля те, Трейси!
— Тук не може да се плува — отвърна Трейси. — Тази вода е само за напояване.
Видът на студеното и отблъскващо езеро я накара да потръпне.
Баща й я понесе към океана и когато се развика, той й каза: „Не се дръж като малко дете, Трейси“, пусна я в студената вода и когато тя се затвори над главата й, ужасно се изплаши и започна да се задушава…
Когато научи новината, тя й подейства като удар, макар че Трейси я очакваше.
— Още една седмица след събота и излизам оттук — съобщи й Ърнестин.
От думите й по гърба я полазиха тръпки. Тя не беше казала на Ърнестин за разговора с Голямата Берта. Ърнестин нямаше вече да е тук, за да й помогне. Голямата Берта по всяка вероятност се ползваше с голямо влияние, за да премести Трейси в своята килия. Единственият начин, по който Трейси можеше да избегне това, беше да поговори с директора, но разбираше много добре, че ако го направи, ще умре. Всички затворнички щяха да се опълчат против нея. „Трябва да се бориш, да се отдадеш на любов или да офейкаш.“ Е, добре тогава, ще офейкам.
Двете с Ърнестин отново обсъдиха възможностите за бягство. Нито една от тях не ги удовлетворяваше.
— Нямаш кола, нямаш и човек, който да ти помогне Положително ще те заловят и тогава ще ти стане по тежко. По-добре да се държиш спокойно и да си излежиш наказанието.
Трейси обаче знаеше, че няма да има никакво спокойствие. И как можеше да има, когато Голямата Берта я преследваше по петите? Мисълта какво си беше наумила за нея огромната лесбийка я караше да изпитва физическа болка.
Дойде събота и останаха още седем дни до освобож даването на Ърнестин. Сю Елън Браниган беше завела Ейми за края на седмицата в Ню Орлиънс и Трейси се върна в кухнята на затвора.
— Как върви гувернантската ти работа? — заинтересува се Ърнестин.
— Добре.
— Видях момиченцето. Изглежда много сладко.
— Добра е — отвърна с безразличен глас Трейси.
— С удоволствие ще се разкарам оттук. И едно ще ти кажа, кракът ми повече няма да стъпи на това място. Ако има нещо, което Ал или аз бихме могли да направим за теб отвън…
— Дайте път — извика някакъв мъжки глас.
Трейси се обърна. Някакъв човек буташе огромна количка, натоварена догоре с мръсни униформи и бельо. Трейси го наблюдаваше озадачено, докато той се насочваше към изхода.
— Та тъкмо ти казвах, че ако аз и Ал можем да ти помогнем… нали знаеш… да ти изпратим нещо или…
— Ърни, откъде се взе тука тази количка за бельо? Нали затворът има своя пералня?
— О, това са дрехите на надзирателките — засмя се Ърнестин. — По-рано изпращаха униформите си в пералнята на затвора, но след това започнаха да ги връщат без копчета, с разкъсани ръкави, с напъхани вътре ругателни бележки, със свити от прането ризи, а после и платовете започнаха да се цепят по странен начин. Шибан номер, а? Затова надзирателките сега пращат прането си на външна пералня. — Ърнестин прихна да се смее.
Трейси не я слушаше вече.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Джордж, струва ми се, че не бива повече да държим Трейси.
Директор Браниган вдигна глава от вестника.