Тя чакаше вече час в приемната на директора и огромното й тяло просто преливаше от стола, на който бе седнала. Противно създание, мислеше си секретарката на директора. Тръпки да те полазят по гърба от нея.
— Колко още ще чакам? — запита Берта.
— Няма да е дълго. При него има много хора. Директорът е много зает тази сутрин.
— Сигурно — отвърна Голямата Берта.
Тя погледна часовника си. Дванадесет и четиридесет и пет. Има още доста време.
Денят беше чудесен, ясен и топъл, лекият бриз носеше над зелените нивя някаква лъжлива смесица от разнообразни ухания. Трейси беше постлала покривка върху тревата, в близост до езерото, а Ейми дъвчеше щастлива сандвич с яйце и салата. Трейси погледна часовника си. Един. Просто не можеше да го повярва. Сутринта беше отминала и настъпваше следобедът. Налагаше се незабавно да измисли нещо, в противен случай времето щеше да открадне и последния й шанс за свобода.
Един и десет. В приемната на директорския кабинет секретарката положи телефонната слушалка и се обърна към Голямата Берта.
— Съжалявам. Директорът каза, че му е невъзможно Да те види днес. Ще уредим друга среща за…
Голямата Берта се изправи на крака.
— Налага се да се видим. Много е…
— Ще уредим срещата за утре.
Голямата Берта тъкмо се канеше да каже: „Утре ще бъде вече късно“, но успя навреме да спре. Никой освен директора не биваше да узнае за нейната постъпка. Доносничките винаги свършваха зле. Тя обаче нямаше никакво намерение да се отказва. Нямаше да пусне Трейси Уитни да се изплъзне. Тя влезе в библиотеката на директора и седна на една от дългите маси в дъното. После надраска бележка и когато надзирателката отиде между масите да помогне нещо на някаква затворничка Голямата Берта остави бележката на масата и си сгъна.
Надзирателката се върна, намери бележката и я разгъна.
ДОБРЕ Е ДНЕС ДА ПРОВЕРИТЕ КАМИОНА С БЕЛЬОТО!
Подпис нямаше. Да не би да е номер! Надзирателката нямаше откъде да разбере. Тя вдигна телефонната слушалка.
— Дайте ми началника на охраната…
Един и петнадесет.
— Ама ти нищо не ядеш — каза Ейми. — Искаш ли малко от моя сандвич?
— Не! Остави ме! — Нямаше намерение да отговаря толкова остро.
Ейми спря да се храни.
— Сърдиш ли ми се, Трейси? Моля ти се, не ми се сърди. Толкова много те обичам. Аз никога не ти се сърдя. — Гледаше я с нежен, но наранен поглед.
— Не ти се сърдя. — Сякаш бе попаднала в ада.
— Ако ти не си гладна, и аз не съм. Трейси, хайде да играем на топка — и измъкна малка гумена топка от джоба си.
Един и петнадесет. Трябваше вече да е на път. Необходими й бяха поне петнадесет минути, за да се добередо помещението. Ако побърза, все още имаше надежда да успее. Но как да остави Ейми сама. Трейси се огледа и зърна в далечината група затворнички, които беряха нещо. В същия миг Трейси реши какво трябва да прави.
— Не искаш ли да играем на топка, Трейси?
Трейси се изправи.
— Добре. Ще играем на една нова игра. Хайде да видим кой може да хвърли по-далеч топката. Първо ще я хвърля аз, а после и ти.
Трейси взе малката гумена топка и я запрати с всички сили по посока на работничките.
— Ей! — възхити се Ейми. — Колко далеч я хвърли!
— Сега ще отида да взема топката — каза й Трейси. — Ти стой тук и ме чакай.
И хукна да бяга, бягаше към свободата, краката й просто летяха над тревата. Беше вече 1.18. Ако закъснее, ще я почакат. Наистина ли? Затича още по-силно. Чу зад гърба си вика на Ейми, но не й обърна внимание. Работничките се придвижваха сега в друга посока. Трейси им извика и те се спряха. Едва си поемаше дъх, докато стигна до тях.
— Случило ли се е нещо? — запита една от тях.
— Не, н… нищо. — Дишаше тежко и едва си поемаше дъх. — Онова момиченце там. Някоя от вас да го наглежда. Аз имам важна работа. Аз…
Чу как я викат по име и се обърна. Ейми се беше покачила върху циментовата стена, ограждаща езерото. Тя махна с ръка.
— Виж ме, Трейси!
— Не! Слез веднага оттам! — изкрещя като обезумяла Трейси.
Докато Трейси я наблюдаваше ужасена, Ейми изгуби равновесие и падна в езерото.
— О, божичко!
Трейси пребледня като мъртвец. Трябваше да направи своя избор, но такъв просто нямаше. Не мога да й помогна. Не сега. Все някой ще я спаси. Аз трябва да спасявам себе си. Трябва да се махна от това място или ще умра.