Тази нощ оставиха Трейси в болницата под наблюдение и на следващата сутрин я отведоха в кабинета на директор Браниган.
Журналистите бяха научили за случката и сега я чакаха представители на ЮПИ и „Асощиейтед прес“, местната телевизионна станция също беше изпратила екип.
Същата вечер беше излъчено съобщение за героизма на Трейси, то се пое от националната телевизия и новината за спасяването на детето започна да нараства като търкаляща се снежна топка. „Тайм“, „Нюзуик“, „Пийпъл“ и стотици други вестници разпространиха новината из цялата страна. И тъй като съобщенията не стихнаха, в затвора заваляха писма и телеграми, с които се настояваше за помилването на Трейси Уитни.
Губернатор Хебър обсъди въпроса с директор Браниган.
— Трейси Уитни излежава тук наказание за сериозно престъпление — отбеляза директор Браниган.
Губернаторът се замисли.
— Но тя няма никакво полицейско досие преди това, нали, Джордж?
— Точно така, сър.
— От друга страна — продължи благоразумно губернаторът, — тази Уитни наистина прояви забележителна смелост. Превърна се в истинска героиня.
— В това няма никакво съмнение — съгласи се директор Браниган.
Губернаторът запали пура.
— Какво е твоето мнение, Джордж?
Джордж Браниган подбра много внимателно думите.
— Вие, губернаторе, положително разбирате добре, че в цялата тази случка аз съм замесен лично, при това много дълбоко. Спасено беше моето дете. Но ако се абстрахираме от това, аз не мисля, че Трейси Уитни е криминална личност, както не вярвам и в това, че може да представлява каквато и да е опасност за обществото, при положение че бъде пусната на свобода. Най-настоятелно препоръчвам да я помилвате, сър.
Губернаторът, който тъкмо се канеше да обяви отново кандидатурата си, долови нещо интересно в неговите думи.
— Все пак, трябва да бъдем много внимателни в подобни случаи — каза той.
Точно подбраният момент в политиката беше най-важното нещо.
След като обсъди въпроса със своя съпруг, Сю Елън се обърна към Трейси:
— Директор Браниган и аз бихме се радвали много, ако се съгласиш да живееш в къщата с нас. Отзад имаме свободна стая. Тогава ще можеш да се грижиш за Ейми но цял ден.
— Благодаря ви — отвърна изпълнена с признателност Трейси. — С най-голямо удоволствие.
Всичко се подреди чудесно. Трейси не само че нямаше вече да прекарва заключена всяка нощ в килията, но й отношенията й с Ейми напълно се промениха. Ейми обожаваше Трейси и Трейси отвърна на чувствата й. Вече й доставяше удоволствие да бъде заедно с това умно и любвеобилно дете. Те играеха на старите си игри, гледаха филми на Уолт Дисни по телевизията и четяха. Трейси почти стана член от семейството.
Но когато изпълняваше някоя поръчка и трябваше да отиде в затвора, Трейси неизбежно се сблъскваше с Голямата Берта.
— Късметлия кучка излезе — изръмжа Голямата Берта. — Но един ден ще се върнеш отново при обикновените хора. Подготвям това, скъпа.
Три седмици след спасяването на детето Трейси и Ейми играеха на гоненица в двора, когато Сю Елън Браниган излезе с бързи крачки от къщата. Тя се спря за момент да ги погледа.
— Трейси — извика след това. — Директорът току-що се обади по телефона. Вика те да отидеш веднага в кабинета му.
Трейси бе обладана от внезапен страх. Дали това не означава, че я връщат отново в затвора? Да не би Голямата Берта да бе използвала влиянието си и да бе уредила нещо? Или пък госпожа Браниган беше решила, че Ейми и Трейси са се сближили прекалено много?
— Да, госпожо Браниган.
Директорът стоеше на прага на кабинета си, когатя въведоха Трейси.
— Заповядай, седни — покани я той.
Трейси се опита да отгатне съдбата си по неговия глас.
— Имам чудесна новина за теб — той спря, завладян от необяснимо за Трейси вълнение. — Току-що получи заповед от губернатора на Луизиана, с която те помилва напълно. Заповедта влиза незабавно в сила.
Мили боже, наистина ли директорът каза онова, което ми се дочу? Страхуваше се да проговори.
— Искам да знаеш — продължи директорът, — че всичко това не е заради спасението на моето дете. Ти постъпи импулсивно, така както би постъпил всеки честен гражданин. За мен няма абсолютно никакво съмнение. Ти не би могла да бъдеш опасна за обществото, в което живеем. — После се усмихна и добави: — Ще липсваш на Ейми. Както и на нас.
Трейси стоеше като онемяла. Само директорът да узнаеше истината! Ако не се беше случил този инцидент, сега хората на директора щяха да я преследват като беглец.
Трейси просто не беше в състояние да възприеме всичко това.