Лестър почувства приятно раздвижване в слабините.
— Убеден съм, че хората трябва да са внимателни едни към други, съгласна ли сте, Лурийн?
— Напълно сте прав, Лестър.
— Знаете ли, трябва да си откриете сметка при нас. Тогава ще мога истински да се грижа за вас. Истински.
— Убедена съм, че ще го направите — отвърна Трейси с тих глас.
— Защо да не обсъдим всичко на някоя приятна и тиха вечеря?
— С най-голямо удоволствие.
— Къде да те потърся, Лурийн?
— Аз самата ще те потърся, Лестър.
Тя си тръгна.
— Почакай за мин…
Следващият клиент се приведе над гишето и изсипа торбичка с монети пред напълно слисания Лестър.
В средата на банката имаше четири маси с кутии, напълнени с празни разписки за внасяне и теглене на пари Около масите се трупаха хора и попълваха бързо разписки. Един от клиентите стана и Трейси зае освободеното от него място. В кутията, която й даде Лестър, имаше осем пачки с празни чекове. Трейси обаче не се интересуваше от чековете, а от депозитните разписки, които се даваха заедно с тях.
Тя отдели внимателно депозитните разписки от чековете и за по-малко от три минути държеше в ръце осемдесет такива разписки. Като се убеди, че никой не я наблюдава, Трейси пъхна двадесет от тях в металния контейнер.
После се придвижи към следващата маса, където също остави двадесет депозитни разписки. Само за няколко минути успя да разпредели всичките разписки по масите. Депозитните разписки бяха чисти, но на дъното на всяка една имаше намагнетизиран код, който компютрите използваха при кредитирането на различни сметки. Независимо от това кой депозираше, благодарение на този намагнетизиран код компютърът вписваше автоматично прихода в сметката на Джо Романо. От натрупания си в банката опит Трейси знаеше, че след два дни всички намагнетизирани депозитни разписки щяха да бъдат заприходени и настъпилата в резултат на това бъркотия щеше да бъде открита поне след пет дни. Това й даваше предостатъчно време да извърши онова, което беше намислила.
По пътя към хотела Трейси хвърли празните чекове в една боклукчийска кофа. Господин Романо нямаше нужда повече от тях.
След това Трейси посети пътническата агенция на Ню Орлиънс. Младата жена зад гишето любезно я попита:
— С какво мога да ви услужа?
— Аз съм секретарката на Джоузеф Романо. Господин Романо желае да си направи резервация за Рио де Жанейро. Желанието му е да пътува в петък.
— Един билет ли желае?
— Да. Първа класа. Място до пътеката. В отделени ето за пушачи, моля.
— Отиване и връщане ли?
— Не. Само отиване.
Служителката от агенцията се обърна към компютъра и само след няколко секунди каза:
— Всичко е готово. Един билет първа класа за ПАНАМ, полет 728, самолетът излита в 6.30 следобед в петък и има кратък престой в Маями.
— Господин Романо ще бъде много доволен — отвърна с убедителен тон Трейси.
— Цената е хиляда деветстотин двадесет и девет долара. Как ще платите? В брой или по сметка?
— Господин Романо плаща винаги в брой при доставката. Моля ви, бихте ли изпратили билета в бюротв му в четвъртък?
— Ако желаете, можем да го изпратим още утре.
— Не. Господин Романо утре ще отсъства. Ще може ли да го изпратите в четвъртък, в единадесет часа сутринта?
— Разбира се. На кой адрес да го изпратим?
— Господин Джоузеф Романо, 217 Пойдрас стрийт. Апартамент 408.
Жената си записа адреса.
— Чудесно. Ще се погрижа билетът да бъде доставен в четвъртък сутринта.
— Точно в единадесет — добави Трейси. — Благодаря ви.
На половин пресечка надолу по улицата се намираше магазинът за куфари „Екми“. Преди да влезе в него, Трейси огледа много внимателно изложените на витрината куфари и чанти.
Един от служителите пристъпи към нея.
— Добър ден. С какво мога да ви услужа?
— Искам да купя куфар за моя съпруг.
— Избрали сте най-подходящо място за това, госпожо. В момента имаме разпродажба. Разполагаме с прекрасни евтини…
— Не, не — прекъсна го Трейси. — Евтини не ме интересуват.
Тя приближи наредените до една стена куфари „Вютън“.
— Тези отговарят повече на онова, което търся. Заминаваме на екскурзия.
— Тогава съм убеден, че съпругът ви ще остане доволен от един от тези. Имаме ги в три различни размера. Кой от тях…
— Ще взема по един от трите размера.
— О, чудесно! По сметка ли ще платите или в брой?
— В брой, при доставката им. Името е Джоузеф Романо. Може ли да ги изпратите в бюрото на съпруга ми в четвъртък сутринта?