— Имали сте проблеми с климатичната инсталация? — обърна се към него чернокожият.
— Oui! Благодаря на бога, че пристигнахте. Трябва веднага да я пуснете. Скоро започват да пристигат гостите.
Чернокожият пристъпи към фурната, подуши сложената да се пече торта и каза:
— Мирише на нещо много вкусно.
— Моля ви — настоя Джилиан. — Направете нещо.
— Нека първо огледаме помещението с инсталацията — предложи но-ниският. — Къде се намира?
— Елате насам.
Андре ги поведе с бързи крачки.
— Чудесна инсталация — обърна се чернокожият към своя приятел.
— Да, Ал. Вече не произвеждат такива.
— Тогава защо не работи, за бога? — запита Джилиан.
Двамата се обърнаха и го изгледаха.
— Та нали току-що дойдохме — отвърна укорително Ралф. Той коленичи, отвори някаква вратичка в основата на инсталацията, извади фенерче, легна по корем и надникна вътре. След малко се изправи отново на крака. — Повредата не е тук.
— А къде е тогава? — запита Андре.
— Може да е станало късо съединение в някой от изходите и то да е прекъснало цялата система. Колко изхода има климатичната инсталация?
— По един във всяка стая. Чакайте да пресметна. Сигурно са поне десет.
— Положително това е причината. Мрежата се е претоварила. Дай да огледаме останалите помещения.
Тримата се върнаха в хола. На минаване през всекидневната Ал каза:
— Хубавичко местенце си има този господин Поуп!
Всекидневната беше много изискано мебелирана и пълна с интересни антики, струващи цяло състояние. Подовете бяха застлани с персийски килими в убити тонове. Отляво на всекидневната имаше голяма маса за игра на карти, покрита със зелено сукно. В един от ъглите на трапезарията се виждаше кръгла маса, подредена вече за вечеря. Двамата работници влязоха в кабинета и Ал освети с фенерчето разположения високо на стената изход на климатичната инсталация.
— Хм — измърмори той, после вдигна глава към тавана над масата за игра на карти. — Какво има над тази стая?
— Таванско помещение.
— Дай да го огледаме.
Работниците последваха Андре към таванското помещение, което се оказа дълга и тясна стая, потънала в прах и обримчена от паяжини.
Ал приближи електрическото табло, огледа оплетените кабели и възкликна:
— Ха!
— Открихте ли нещо? — запита нетърпеливо Андре. — Повреда в кондензатора. От влагата е. Поне стотина души ни се обадиха през тази седмица по този повод. Станало е късо. Налага се да сменим кондензатора.
— О, божичко! Дълго ли ще трае?
— Не. В колата имаме нов кондензатор.
— Побързайте тогава — помоли ги Андре. — Господин Поуп скоро ще се върне.
— Оставете всичко на нас, приятел — отвърна му Ал.
Когато се върнаха в кухнята, Андре им довери.
— Аз трябва да подготвя салата. Може ли сами да се оправите на тавана?
Ал вдигна ръка.
— Не се безпокой, приятел. Ти си гледай твоята работа, а ние нашата.
— О, благодаря. Благодаря.
Андре видя как двамата отидоха отвън до камиона и как се върнаха с две големи платнени торби.
— Ако имате нужда от нещо — каза им той, — просто ме повикайте.
— Добре, приятел.
Работниците се качиха нагоре по стълбите, а Андре поднови работата си в кухнята.
Когато Ралф и Ал се изкачиха на тавана, те отвориха платнените торби и извадиха от тях малък сгъваем спортен стол, бормашина с видиева бургия, поднос със сандвичи, две метални кутии с бира, бинокъл „Цайс“ за наблюдение на далечни обекти при слабо осветление и два живи хамстера, инжектирани с три четвърти милиграма ацетил промазин.
Двамата се заеха за работа.
— Ърнестин ще се чувства горда с мен — изкиска се Ал, когато започнаха.
В началото Ал упорито възразяваше на тази идея.
— Изгубила си си ума, бе жено. Нямам намерение да се забърквам с никакъв Пери Поуп. Този тип така ще ми загрее задника, че няма повече да видя бял свят.
— Ти за него не бери грижа. Повече няма да може да тормози хората. Никога.
Двамата се излежаваха голи в апартамента на Ърнестин.
— А ти какво ще изкяриш от тази сделка, мила — запита Ал.
— Поуп е мръсен негодник.
— Хей, скъпа. Светът е пълен с негодници, но не си заслужава човек да си посвещава живота на тяхното преследване и наказание.
— Добре де, правя го заради една приятелка.
— За Трейси ли?
— Да.
Ал харесваше Трейси. В деня, в който я освободиха от затвора, те обядваха с нея.