Каква странна дума, помисли си Трейси. Щастлива. Беше забравила нейното значение. Питаше се дали някога отново ще изпита нормални чувства. От дълго време единствената й мисъл бе да отмъсти за онова, което причиниха на майка й и на нея. И сега, когато всичко беше вече почти приключило, чувстваше в себе си една голяма празнина.
На следващата сутрин Трейси се отби в една цветарница.
— Искам да изпратите цветя на Антъни Орсати. Погребален венец от бели карамфили, със стойка и широка панделка с надпис: ПОЧИВАЙ В МИР.
На една картичка написа: „От дъщерята на Дорис Уитни.“
КНИГА ТРЕТА
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Филаделфия
Вторник, 7 октомври — 4.00 следобед
Дойде време да се заеме и с Чарлс Станхоуп III. Останалите мъже й бяха непознати. Чарлс все пак бе неин любим, баща на нероденото й дете, който бе обърнал гръб както на нея, така и на нейната рожба.
Ърнестин и Ал дойдоха да изпратят Трейси на летището на Ню Орлиънс.
— Ще ми липсваш — каза й Ърнестин. — Ти наистина накара този град да си седне на задника. Заслужаваш да те изберат за кмет.
— Какво ще правиш във Филаделфия? — запита Ал.
Трейси не им бе казала цялата истина.
— Ще се върна на работа в банката.
Ърнестин и Ал се спогледаха.
— Знаят ли, че се връщаш?
— Не. Но вицепрезидентът на банката ме харесва. Мисля, че няма да имам затруднения. Трудно се намират добри компютърни оператори.
— Е, добре, всичко най-хубаво. И не забравяй да се обаждаш. Пази се, момиче!
Тридесет минути по-късно Трейси летеше вече към Филаделфия.
Тя отседна в хотел „Хилтън“ и окачи единствената си хубава рокля да съхне над ваната. В 11.00 часа на следващата сутрин Трейси отиде в банката и се яви при секретарката на Кларънс Дезмънд.
— Здравей, Мей!
Момичето впери поглед в Трейси, сякаш виждаше пред себе си привидение.
— Трейси! — Не знаеше къде да погледне. — Аз… как си?
— Чудесно! Тук ли е господин Дезмънд?
— Ами… ами не зная. Чакай да проверя. Извинявай.
Тя стана напълно объркана от стола си и нахълта бързо в кабинета на вицепрезидента. След миг се появи отново.
— Можеш да влезеш.
Тя се отдръпна, когато Трейси се упъти към вратата. Кларънс Дезмънд стоеше прав до бюрото си.
— Здравейте, господин Дезмънд. Е, вече се върнах — изрече бързо тя.
— И за какво? — Тонът му беше отблъскващ. Подчертано отблъскващ.
Това изненада Трейси. Все пак тя продължи.
— Вие сам казахте, че съм най-добрата компютърна операторка, която сте срещали, затова си помислих…
— Помислили сте, че ще ви върна на старата длъжност?
— Да, сър. Не съм забравила нищо от моите умения, Все още мога…
— Госпожице Уитни. — Вече не беше Трейси. — Съжалявам, но онова, което искате, е напълно невъзможно. Вярвам, разбирате, че нашите клиенти не биха жела ли да имат каквото и да е общо с човек, който е лежал в затвора за въоръжен грабеж и опит за убийство. Това е несъвместимо с високия морален облик на нашати банка. Струва ми се, че след случилото се едва ли що бъдете наета от която и да е друга банка. Съветвам ви да опитате да си намерите работа, която съответства на положението, в което се намирате сега. Надявам се, разбирате, че в моите думи няма нищо лично.
Трейси изслуша шокирана думите му, после я облада силен гняв. Накара я да се почувства като отхвърлена от обществото, като прокажена. Не бихме желали да ви изгубим. Вие сте една от най-ценните ни служителки.
— Имате ли да добавите нещо друго, госпожице Уитни?
Това беше уволнение.
Трейси искаше да попита за още много други неща, но разбра, че няма никакъв смисъл.
— Не. Мисля, че вие казахте всичко.
Трейси се обърна и излезе с пламнало лице от кабинета. Сякаш всички банкови служители бихи вперили поглед в нея. Мей беше вече разпространила новината: затворничката се е върнала в банката. Трейси се отправи към изхода с високо вдигната глава и свито сърце.
Не мога да ги оставя да се отнасят така с мен. Останала ми е единствено гордостта и няма да разреша на никой да ми я отнеме.
Трейси стоя цял ден отчаяна в стаята си. Как можеше да прояви такава наивност и да вярва, че ще я посрещнат с отворени обятия? Сега беше знаменитост. „Ти си на първа страница на филаделфийския «Дейли нюз!»“._ Филаделфия да върви по дяволите,_ помисли си Трейси. Тук имаше да свърши още нещо, след което да си отиде. Ще замине за Ню Йорк, където никой не я познава.