Парите щяха автоматично да бъдат прехвърлени от ККИСИ — Клирингова къща на изплащателната система „Интербанк“, която съхраняваше данните за 220-те милиона долара, които се прехвърляха ежедневно от банка в банка.
Продавачът отново приближи намръщен.
Трейси натисна бързо един клавиш и екранът угасна.
— Желаете ли да закупите този компютър, госпожице?
— Не, gracias — извини се Трейси. — Не разбирам от компютри.
Тя телефонира на банката от една аптека на ъгъла и помоли да я свържат с главния касиер.
— Тук е Рита Гонсалес. Бих желала да прехвърлите текущата ми сметка в главния клон на Първа хановерска банка в Ню Йорк сити.
— Бихте ли ми съобщили номера на вашата сметка, госпожице Гонсалес?
Трейси съобщи номера.
Час по-късно Трейси освободи стаята си в хотел „Хилтън“ и се упъти към Ню Йорк сити.
Когато Първа хановерска банка в Ню Йорк започна работа в 11.00 часа на следващата сутрин, Рита Гонсалес пристигна да изтегли цялата налична сума от сметката си.
— Колко пари имам в сметката? — запита тя.
Касиерът направи справка.
— Хиляда триста осемдесет и пет долара и шестдесет и пет цента.
— Si, правилно.
— Желаете ли чек, госпожице Гонсалес?
— Не, gracias — отвърна Трейси. — На банките нямам доверие. Искам ги в брой.
Трейси беше получила при освобождаването си от затвора обичайните двеста долара, плюс малката парична сума, спечелена от гледането на Ейми, но нямаше сигурна финансова опора дори с парите от банката. Налагаше се колкото може по-бързо да си намери работа.
Настани се в хотел на Лексингтън авеню и започна да разпраща молби до нюйоркските банки за работа като компютърен експерт. Трейси обаче откри, че компютърът неочаквано се превърна в неин враг. Животът й престана да бъде само неин. Компютърните банки съхраняваха историята на нейния живот и с готовност я предоставяха на всеки, който натиснеше правилния клавиш. В мига, в който се разкриеше полицейското досие на Трейси, молбата й автоматично се отхвърляше.
Струва ми се, че след случилото се едва ли ще бъда наета от която и да е друга банка. Кларънс Дезмънд се оказа прав.
Трейси изпрати молби и до застрахователни компании и десетки други фирми, боравещи с компютри. Резултатът беше неизбежно един и същ: отказ.
Много добре, помисли си Трейси. Винаги мога да се заема и с нещо друго. Купи си брой от „Ню Йорк Таймс“ и се запретна да си търси работа по обяви.
Попадна на секретарско място в експортна фирма.
В момента, в който Трейси прекрачи прага, директорът по кадрите извика:
— Хей, видях ви по телевизията. Спасили сте някакво дете в затвора, нали?
Трейси се обърна и излезе.
На следващия ден я назначиха за продавачка в детския магазин на Пето авеню. Заплатата беше чувствително по-ниска от онова, което получаваше преди, но поне й стигаше да свързва двата края.
На втория ден някаква налудничава купувачка я разпозна и съобщи на управителя, че не желае да бъде обслужвана от убийца, удавила малко дете. На Трейси не предоставиха дори и най-малката възможност за обяснение. Начаса я уволниха.
Трейси изпитваше чувството, че последната дума в края на краищата имаха мъжете, на които успя да отмъсти. Те я бяха превърнали в престъпник, известен на, цялото общество, в истинска изгнаничка. Несправедливостта на онова, което й се случи, действаше разяждащо. Трейси нямаше представа как ще живее занапред и за първи път започна да я завладява чувството на отчаяние. Тази вечер тя провери съдържанието на портмонето си, за да види колко пари са й останали, и някъде в ъгъла откри листчето хартия, което й бе дала Бети Франсискъс в затвора. КОНРАД МОРГАН, БИЖУТЕР, 640 ПЕТО АВЕНЮ, НЮ ЙОРК СИТИ. Занимава се с реформите в наказателното дело. Обича да помага на хора, които са лежали по затворите.
„Конрад Морган и Сие“ представляваше елегантен магазин, отпред с портиер в ливрея, а отвътре с въоръжена охрана. Самият магазин не блестеше с нищо особено, но бе подреден с изискан вкус и предлагаше изящни и много скъпи бижута.
Трейси отиде на рецепцията.
— Бих желала да се срещна с господин Морган, моля.
— Имате ли уговорена среща?
— Не. Но… изпраща ме един общ познат.
— Как се казвате?
— Трейси Уитни.
— Един момент, моля.
Служителката вдигна телефонната слушалка и промълви нещо, което Трейси не успя да чуе. Тя постави отново слушалката.
— Господин Морган в момента е зает. Пита дали ви е удобно да дойдете отново в шест часа.
— Да, удобно ми е, благодаря ви — отвърна Трейси.