Той се засмя.
— Всъщност не бихте могла, скъпа, нали? Искам да кажа, че никой не би ви повярвал. Та нали, в края на краищата, аз съм Конрад Морган!
Когато стигнаха до входната врата, Морган й каза:
— Нали ще ми съобщите, ако промените решението си? Най-удобно е да ме търсите по телефона след шест часа вечерта. Ще чакам да ме потърсите.
— Излишно е — отвърна рязко Трейси и излезе в падащата нощ.
Когато влезе в стаята си, продължаваше да трепери.
Трейси изпрати единствения прислужник на хотела да й купи сандвич и кафе. Не искаше да вижда никого. Срещата й с Конрад Морган я караше да се чувства омърсена. Той я забърка с всички онези мрачни, объркани и победени престъпници, с които беше заобиколена в женския затвор на Южна Луизиана. Тя не беше като тях. Тя беше Трейси Уитни, компютърен специалист, честна гражданка, спазваща законите на страната.
Която никой не искаше да назначи на работа.
Замислена за своето бъдеще, Трейси не мигна цялата нощ. Беше без работа и с много малко пари. Взе две решения: още на следващата сутрин да се премести в по-евтина квартира и да си намери работа. Каквато и да е работа.
По-евтината квартира се оказа едностайно жилище в мрачна четириетажна сграда в Лоуър Ийст сайд. През тънките като хартия стени Трейси чуваше от стаята си как съседите й си крещят един на друг на чужди езици, Витрините и вратите на магазинчетата от двете страни на улицата здраво се залостваха и Трейси добре разбираше защо. Наоколо, изглежда, гъмжеше от пияници, проститутки и бездомни възрастни жени.
На път за пазара на три пъти спираха Трейси и я за говаряха — два пъти мъже и един път жена.
Не мога да понасям всичко това. Няма да остана тук дълго, каза си Трейси.
Трейси се обърна към едно бюро за настаняване на работа, намиращо се недалеч от нейното жилище. Ръководеше го някоя си госпожа Мърфи, едра жена с внушителен вид. Тя се запозна накратко с молбата на Трейси, след което критично я огледа.
— Не разбирам защо идвате при мен. Вероятно десетки компании ще дадат мило и драго само и само да успеят да назначат някого като вас.
Трейси пое дълбоко въздух.
— Имам едно затруднение — каза тя.
После й разказа всичко. Госпожа Мърфи я слушаше мълчаливо. Щом Трейси приключи, госпожа Мърфи решително й заяви:
— Откажете се веднъж завинаги от търсенето на работа като компютърен специалист.
— Но вие току-що казахте, че…
— Компаниите в днешно време са подлудели в резултат на компютърните престъпления. Те няма да назначат човек с полицейско досие.
— Но аз имам нужда от работа. Аз…
— Има и други работи. Мислили ли сте някога да работите като продавачка?
Трейси си спомни за своите преживявания в универсалния магазин. Не би могла отново да го понесе.
— Няма ли нещо друго?
Жената се подвоуми. Трейси Уитни очевидно притежаваше по-висока квалификация за работата, която госпожа Мърфи имаше предвид.
— Вижте — обърна се тя към Трейси. — Зная, че няма да ви хареса, но в „Джексън Хоул“ има свободно място за сервитьорка. Това е заведение за хамбургери и се намира в Апър Ийст Сайд.
— Сервитьорска работа?
— Да. Стига да имате желание да я заемете. Няма да ви искам никаква комисиона. Просто чух за нея.
Трейси седеше и обмисляше предложението. В колежа се бе занимавала със сервитьорство. Но това беше само за забавление. Сега ставаше въпрос да оцелее.
— Ще се опитам.
„Джексън Хоул“ се оказа същинска лудница, пълна с шумни и нетърпеливи клиенти и с измъчени и раздразнени готвачи. Храната беше добра, а цените разумни, затова заведението винаги се препълваше с клиенти. Сервитьорките работеха с ужасяваща бързина и нямаха време да подгънат крак. Към края на първия работен ден Трейси едва си поемаше дъх. Но нали печелеше пари!
По обяд на втория ден, докато Трейси сервираше на една маса с насядали около нея продавачи, един от мъжете пъхна ръка под полата й и Трейси тръшна купата с подправки върху главата му. Така приключи и с тази работа.
Трейси се върна при госпожа Мърфи и й разказа случилото се.
— Имам добра новина отвърна госпожа Мърфи. — Хотел „Уелингтън армс“ търси домакин. Ще те изпратя там.
„Уелингтън армс“ се оказа малък, но много елегантен хотел на Парк авеню, обслужващ богати и известни хора. Направиха интервю с Трейси и я наеха. Работата не беше трудна, персоналът беше приятен, а работното време разумно.
Седмица след започването на работа Трейси бе извикана в кабинета на управителя на хотела. Присъстваше и заместник-управителят.