— Нищо. Аз…
— Събираш пари за нещо, не е ли така, Джеф? — обърна се към него Ед Зелър.
Бъдж прегърна Джеф с месестата си ръка.
— Хей, приятелче, та аз съм ти зет. Ние сме едно семейство, забрави ли? — той притисна Джеф в мечешка прегръдка. — Свързано е с този защитен от грешки компютър, за който ни разказа миналата седмица, така ли е?
От лицето на Джеф разбраха, че най-сетне са го хванали натясно.
— Ами, да.
На този кучи син сякаш трябваше да му вадят думите с клизма.
— Защо не ни каза, че е замесен и професор Акерман?
— Не смятах, че ще проявите интерес.
— Не си прав. Когато търсиш капитали, първо трябва да се обърнеш към приятелите си.
— С професора не се нуждаем от капитали — отвърна Джеф. — Джарет и Бартлет…
— Джарет и Бартлет са алчни акули. Живи ще ви глътнат — възкликна Алън Томпсън.
Ед Зелър продължи темата на разговора.
— Джеф, когато правиш сделки с приятели, тогава си по-спокоен.
— Вече всичко е уредено — съобщи им Джеф. — Чарли Бартлет…
— Подписал ли си нещо досега?
— Не, но дадох дума…
— Тогава нищо не е уредено. По дяволите, Джеф, в бизнеса хората менят мнението си на всеки час.
— Не биваше дори да обсъждам този въпрос с вас — възрази Джеф. — Името на професор Акерман не бива да се замесва. Той има договор с правителствена агенция.
— Известно ни е — отвърна успокоително Томпсън.
— Професорът смята ли, че този компютър ще върши работа?
— О, вече му е известно, че той върши работа.
— Ако е добър за Акерман, защо тогава да не е добър и за нас, какво ще кажете, приятели?
Всички единодушно се съгласиха.
— Слушайте, аз не съм учен — каза Джеф. — Не гарантирам за нищо. Може цялата тази работа да не струва и пукната пара.
— Така е. Разбираме. Но може и да струва, Джеф. Колко голямо трябва да е това нещо?
— Бъдж, този продукт ще намери пазар в целия свят. Дори и не се наемам да кажа каква цена може да му се постави. Всеки ще може да го ползва.
— Какъв начален капитал ти е необходим?
— Два милиона долара, но засега са необходими двеста и петдесет хиляди долара. Бартлет обеща…
— Забрави за Бартлет. Това са дребни пари, стари приятелю. Сами ще ги съберем. Всичко ще остане у нас. Така ли е, приятели?
— Така е.
Бъдж вдигна глава, щракна с пръсти и един от келнерите се приближи бързо до масата.
— Доминик, донеси на господин Стивънс хартия и писалка.
Поръчката беше изпълнена начаса.
— Ние можем да нахвърлим този договор още сега — обърна се Бъдж към Джеф. — Състави договор, с който ни даваш правата. Ние ще го подпишем и още утре сутринта ще имаш потвърден чек за двеста и петдесет хиляди долара. Съгласен ли си?
Джеф хапеше долната си устна.
— Бъдж, обещах на господин Бартлет…
— Бартлет да върви по дяволите — изръмжа Бъдж. — Ти за неговата сестра ли си женен или за моята? А сега, пиши!
— Нямаме още патент…
— Пиши, да го вземат дяволите! — Бъдж пъхна писалката в ръката на Джеф.
Джеф се зае да пише с нежелание. „С настоящото прехвърлям всички свои права, претенции и интереси от математическия компютър ОЛАТЕМС на купувачите: Доналд «Бъдж» Холандър, Ед Зелър, Алън Томпсън и Майк Куинси, срещу възнаграждение от два милиона долара, от които двеста и петдесет хиляди долара при подписването на договора. ОЛАТЕМС е изпробван основно, евтин е, не създава затруднения и използва по-малко енергия от който и да е съществуващ на пазара компютър. ОЛАТЕМС не изисква поддръжка или части за период от минимум десет години.“
Всички надничаха над рамото на Джеф, докато той пишеше.
— Божичко! — възкликна Ед Зелър. — Десет години!
Нито един от съществуващите компютри не може да се похвали с подобно нещо.
Джеф продължи да пише.
„Купувачите приемат, че нито професор Акерман, нито аз притежаваме патент за ОЛАТЕМС…“
— Ние ще се погрижим за това — прекъсна го нетърпеливо Алън Томпсън. — Имам адвокат, който е цар по патентите.
Джеф отново продължи писането.
„Аз обясних на купувачите, че ОЛАТЕМС може би не притежава никаква стойност, а също и това, че нито професор Върнън Акерман, нито аз сме предприемали каквито и да е постъпки или възлагали някакви поръчителства, освен посоченото по-горе.“
Той подписа документа.
— Това достатъчно ли е?
— Сигурен ли си за десетте години? — запита Бъдж.
— Гарантирам. Аз ще си направя копие от договора — отвърна Джеф.
Всички го наблюдаваха как той направи внимателно копие от онова, което беше написал.
Бъдж грабна листата от ръцете на Джеф и ги подписа. Последваха го веднага Зелър, Куинси и Томпсън.