Бъдж сияеше.
— Един екземпляр за нас и един за теб. Вързахме тенекии на опашките на стария Симор Джарет и Чарли Бартлет, а, момчета? Просто изгарям от нетърпение по-скоро да чуят как измъкнахме сделката изпод пръстите им.
На следващата сутрин Бъдж връчи на Джеф потвърден чек от двеста и петдесет хиляди долара.
— Къде е компютърът? — запита Бъдж.
— Уредил съм да го донесат по обяд в клуба. Мислех си, че всички трябва да присъстваме при неговото получаване.
Бъдж го потупа по рамото.
— Знаеш ли, Джеф, ти си чудесен човек. Ще се видим по обяд.
Точно по обяд в ресторанта на клуб „Пилигрим“ се появи служител с пакет. Отведоха го до масата на Бъдж, където той седеше със Зелър, Томпсън и Куинси.
— Ето го — възкликна Бъдж. — Божичко! Та той дори е преносим!
— Не трябва ли да почакаме и Джеф?
— Остави го него. Това нещо сега е наше.
Бъдж разкъса хартията, с която беше опакована кутията. В нея имаше нещо като гнездо от изкуствена слама. Много внимателно, едва ли не с благоговение, Бъдж извади поставения вътре предмет. Насядалите наоколо мъже не сваляха погледа си от него. Предметът представляваше четвъртита рамка с размери около един фут, с хоризонтални метални пръчки и нанизани на тях топчета. Последва дълга тишина.
— Какво е това? — запита най-сетне Куинси.
— Това е сметало. В ориенталските страни го използват за смятане — отговори му Алън Томпсън. След това изразът на лицето му изведнъж се промени. — Божичко! ОЛАТЕМС всъщност означава сметало, прочетено само че отзад напред. — Той се обърна към Бъдж. — Да не би да е някаква шега?
Зелър започна да бръщолеви:
— Малко енергия, не създава затруднения, използва по-малко енергия от който и да е съществуващ на пазара компютър… Спрете оня проклет чек!
Всички се втурнаха вкупом към телефона.
— Вашият потвърден чек ли? — обади се главният счетоводител. — Не бива да се тревожите за него. Господин Стивънс го осребри още тази сутрин.
Икономът Пикънс изрази голямото си съжаление, че господин Стивънс си прибрал багажа и заминал.
— Спомена нещо за продължително пътуване.
Същия следобед обезумелият от гняв Бъдж успя най-сетне да се свърже по телефона с професор Върнън Акерман.
— Разбира се. Джеф Стивънс. Прекрасен човек. Ваш зет, така ли?
— Професоре, какво обсъждахте с Джеф?
— Предполагам, че не е тайна. Джеф има голямо желание да пише книга за мен. Убеди ме, че светът желаел да научи нещо повече за обикновения човек зад учения…
Симор Джарет прояви сдържаност.
— Защо се интересувате какво сме разговаряли с господин Стивънс? Да не би да сте мой съперник в колекционирането на пощенски марки?
— Не, аз…
— Тогава престанете да си пъхате носа в чужди работи. Съществува само една марка от този вид и господин Стивънс се съгласи да ми я продаде, след като се сдобие с нея.
После тръшна слушалката.
Бъдж се досети какво ще му отговори Чарли Бартлет преди още онзи да си бе отворил устата.
— Джеф Стивънс ли? О, да. Аз съм колекционер на стари коли. Джеф знае къде може да се намери този запазен пакард 37 с четири врати и подвижен покрив…
Този път Бъдж тръшна слушалката и затвори телефона.
— Не се безпокойте — утеши Бъдж своите партньори. — Ще си върнем парите и ще натикаме този кучи син в затвора до края на живота му. У нас има закони против мошеничеството.
Цялата група се отправи към кабинета на Скот Фогърти.
— Измами ни с двеста и петдесет хиляди долара — обърна се Бъдж към адвоката. — Искам да го тикнете зад решетките до края на живота му. Издайте съдебно постановление и…
— Носите ли договора със себе си, Бъдж?
— Нося го.
Той подаде на Фогърти написания от Джеф лист. Адвокатът го погледна набързо, после бавно го прочете отново.
— Фалшифицирал ли е подписите ви върху този документ?
— О, не — отвърна Майк Куинси. — Сами го подписахме.
— Прочетохте ли го, преди да го подпишете?
— Разбира се, че го прочетохме — отвърна раздразнено Ед Зелър. — Не ни смятайте за толкова глупави.
— Тогава ще ви оставя сами да отсъдите, господа. Подписали сте договор, в който се сочи, че сте уведомени, че онова, което купувате с налично плащане от двеста и петдесет хиляди долара, представлява обект, който не е патентован и може да се окаже без абсолютно никаква стойност. Спомням си как един мой професор обясняваше подобни случаи, като си служеше със съответната юридическа терминология: „Прецакали са ви гениално.“
Джеф получи развод в Рино. Точно когато уреждаше местожителството си там, той срещна Конрад Морган. Години преди това Морган бе работил при чичо Уили.