— Би ли желал да ми направиш една малка услуга, Джеф? — запита го Морган. — Във влака от Ню Йорк за Сейнт Луис ще пътува една млада дама с бижута…
Джеф гледаше през прозореца на самолета и си мислеше за Трейси. Върху лицето му играеше усмивка.
След като се върна в Ню Йорк, Трейси отиде направо при бижутерите „Конрад Морган и Сие“. Конрад Морган покани Трейси в кабинета си и затвори вратата. Той потърка ръце.
— Вече започнах да се безпокоя, мила. Чаках те в Сейнт Луис и…
— Вие въобще не сте ходили в Сейнт Луис.
— Какво? Какво искаш да кажеш?
Светлината в сините му очи сякаш започваше да трепти.
— Искам да кажа, че въобще не сте ходили в Сейнт Луис. Никога не сте имали намерение да ме посрещате там.
— Разбира се, че отидох. Ти взе бижутата и аз…
— Вие изпратихте двама души да ми ги отмъкнат.
Върху лицето на Конрад Морган се изписа озадачено изражение.
— Нищо не разбирам.
— Първоначално си помислих, че от вас е изтекла информация, но не е така, нали? Вие сте този, който е измислил всичко. Вие ми казахте, че лично сте купили влаковия ми билет, така че сте единственият, който е знаел номера на моето купе. Използвах чуждо име, бях с променена външност, но въпреки това вашите хора знаеха къде точно да ме открият.
Върху херувимското му лице се изписа изненада.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че са ти откраднали бижутата?
Трейси се усмихна.
— Опитвам се да ви кажа, че не успяха.
Този път изненадата върху лицето на Морган беше истинска.
— И бижутата са у теб?
— Точно така. Вашите приятели бързаха толкова много да хванат самолета, че ми ги оставиха.
Морган я огледа внимателно за миг.
— Извини ме — каза той.
Морган излезе през някаква тайна врата, а Трейси се отпусна напълно успокоена на кушетката.
Конрад Морган се бави около петнадесетина минути. Когато се върна, лицето му изразяваше пълно объркване.
— Страхувам се, че е станала някаква грешка. Голяма грешка. Ти, госпожице Уитни, се оказа много умна дама. — Усмихна се с възхищение. — А сега ми дай бижутата и…
— Петдесет хиляди.
— Моля?
— Наложи се да ги крада два пъти. Това прави петдесет хиляди долара, господин Морган.
— А не — отвърна решително той. Очите му престанаха да блещукат. — Страхувам се, че не мога да ти дам толкова много пари за тях.
Трейси се изправи на крака.
— Чудесно. В такъв случай ще опитам да намеря друг човек в Лас Вегас, който смята, че си струват тези пари.
Тя се упъти към вратата.
— Петдесет хиляди долара, казваш? — запита Конрад Морган.
Трейси кимна.
— Къде са бижутата?
— Заключени са в една багажна камера на гара Пен. Веднага щом получа парите, при това в брой, и ме настаните в такси, ще ви дам ключа от камерата.
Конрад Морган въздъхна тежко в знак на поражение.
— Ти спечели.
— Благодаря ви — отвърна весело Трейси. — За мен беше истинско удоволствие да работя с вас.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Даниел Купър се досети за причината, поради която Дж. Дж. Ренолдс свикваше тази сутрин заседание в кабинета си, защото детективите на компанията бяха получили предния ден паметна бележка за обира на Лоуис Белами, станал седмица по-рано. Даниел Купър ненавиждаше заседанията. Противно му беше да слуша глупости.
Той пристигна в кабинета на Дж. Дж. Ренолдс с четиридесет и пет минутно закъснение, тъкмо когато Ренолдс беше по средата на своето изложение.
— Чудесно, че успя да наминеш — подхвърли саркастично Дж. Дж. Ренолдс.
Отговор не последва. Само си губя времето, реши Ренолдс. Купър не разбираше от сарказъм — или от каквото и да е друго, поне според Ренолдс. Той знаеше само как да залавя криминални престъпници. В това отношение беше истински гений, признаваше го и Ренолдс.
В кабинета седяха трима от най-известните детективи на агенцията: Дейвид Суифт, Робърт Шифър и Джери Дейвис.
— Вие ще прочетете доклада за обира у Белами — каза Ренолдс, — но се появи и нещо ново. Стана ясно, че Лоуис Белами е братовчедка на полицейския комисар. Той вдигна ужасна врява.
— А какво е предприела полицията? — запита Дейвис.
— Крият се от пресата. Не бива да ги обвиняваме за това. Патрулите са действали като филмови звезди. Те всъщност са разговаряли с крадлата, която са открили в къщата, и после са я изпуснали.
— В такъв случай би трябвало да разполагат с точното й описание — подхвърли Суифт.