Запази си маса на горната палуба, в „Принсес грил“ — по-малък, но по-елегантен от главния ресторант. Едва бе седнала на масата, когато чу познат глас.
— Здравейте!
Тя вдигна глава и видя пред себе си мнимия агент от ФБР. О, не. Не заслужавам това, помисли си Трейси.
— Каква приятна изненада. Имате ли нещо против да седна при вас?
— Имам. И то много.
Той седна срещу нея и приятно й се усмихна.
— Можем да станем приятели. В края на краищата и двамата сме тук по един и същи повод, нали?
Трейси нямаше представа за какво говори.
— Вижте, господин Бауърс…
— Стивънс — каза непринудено той. — Джеф Стивънс.
— Който и да сте. — Трейси се надигна от мястото си.
— Почакайте. Искам да ви обясня всичко относно последната ни среща.
— Няма нищо за обяснение — убеди го Трейси. — И един идиот може да го разбере.
— Дължах една услуга на Конрад Морган. — Той се подсмихна със съжаление. — Страхувам се, че не остана доволен от мен.
Той отново излъчваше онова непринудено очарование, което й бе направило такова силно впечатление още първия път. За бога, Денис, необходимо ли е да й слагаш белезници. Та тя няма къде да избяга…
— И аз не съм доволна от вас — каза му враждебно тя. — Какво правите на този параход? Не трябваше ли да пътувате сега с лодка по някоя река?
Той се засмя.
— С Максимилиан Пирпонт на борда и този параход може да мине за лодка.
— Кой?
Той изненадано я погледна.
— Хайде, хайде. Да не искате да кажете, че не знаете нищо?
— Какво да зная?
— Макс Пирпонт е един от най-богатите хора на земята. Любимото му занимание е да довежда до фалит конкуриращи се компании. Обича бавни коне и бързи жени, а притежава много и от едното, и от другото. Един от големите последни разсипници.
— И вие възнамерявате да го освободите отчасти от излишните му богатства?
— Всъщност от доста голямо богатство. — Той я наблюдаваше замислено. — Знаете ли какво бихме могли да направим ние двамата?
— Разбира се, че зная, господин Стивънс. Трябва просто да си кажем довиждане.
Той видя как тя стана и излезе от ресторанта. Вечеря в каютата си. Докато се хранеше, си мислеше, че съдбата й изигра лоша шега, като изправи отново на пътя й Джеф Стивънс. Искаше й се да забрави страха, който изпита във влака, когато помисли, че е арестувана. Няма да му разреша да развали пътуването ми. Чисто и просто няма да му обръщам внимание.
След вечеря Трейси излезе на палубата. Каква великолепна нощ! Вълшебният небесен балдахин беше осеян с безброй звезди. Тя стоеше до перилата под лунната светлина, наблюдаваше мекото фосфоресциране на водата и се вслушваше в звуците на нощния вятър, когато той приближи зад нея.
— Нямате представа колко сте красива в момента. Вярвате ли в корабни романси?
— Разбира се. Онова, в което нямам вяра, сте вие.
Тя понечи да си тръгне.
— Почакайте. Имам новини за вас. Току-що установих, че Макс Пирионт не е на борда. В последния момент отложил пътуването си.
— О, какво безобразие! Изгубихте пая си.
— Не е точно така. — Той отново замислено я погледна. — Не ви ли се иска да спечелите едно малко състояние по време на това пътуване?
Този човек е невероятен!
— Ограбите ли някого на този параход, не вярвам да се измъкнете читав, освен ако не разполагате с подводница или с хеликоптер.
— Че кой е споменал за обир? Чували ли сте някога за Борис Мелников и за Петър Негулеску?
— И какво, ако съм чувала?
— Мелников и Негулеску са се упътили към Русия, където ще играят шампионски мач. Ако успея да уредя да играете срещу тях — каза убедено Джеф, — можем да спечелим много пари. Планът е чудесен.
Трейси го гледаше с недоумение.
— Ако уредите аз да играя шах с двамата? И това е вашият чудесен план?
— Ъхъ! Харесва ли ви?
— Прекрасен е. Съществува обаче една-единствена пречка.
— И коя е тя?
— Нямам понятие от шах.
Той приятно се усмихна.
— Това не е никаква пречка. Аз ще ви науча.
— Вие сте ненормален — отвърна Трейси. — Искате ли един съвет от мен? Намерете си по-добре някой добър психиатър. Лека нощ!
На следващата сутрин Трейси буквално връхлетя върху Борис Мелников. Той бягаше на палубата и в момента, в който Трейси зави край един ъгъл, се блъсна в нея и я повали на земята.
— Гледайте къде вървите — избоботи той и продължи да бяга.
Трейси седеше върху палубата и гледаше след него.