— Парите за залога у кого ще бъдат? — в гласа му прозвуча остра нотка на съмнение.
— В корабния касиер.
— Много добре — реши Мелников. — Нека бъде петък вечер. Ще започнем точно в десет.
— Тя ще ви бъде толкова признателна — убеди го Джеф.
На сутринта Джеф седна на разговор с Петър Негулеску в гимнастическия салон, където двамата се упражняваха.
— Американка ли е? — запита Петър Негулеску. — Трябваше да се досетя. Всички американци са малко ку-ку.
— Тя е прочута шахматистка.
Петър Негулеску махна презрително с ръка.
— Прочут не означава нищо… „Най-добрият“ е подходящата дума. А най-добрият съм аз.
— Ето защо тя изпитва толкова голямо желание да играе с вас. Ако изгубите, ще й подарите ваша снимка с автограф. Ако спечелите, получавате десет хиляди долара в брой…
— Негулеску не играе с аматьори.
— … депозирани в която страна си пожелаете.
— Изключено е.
— Добре, в такъв случай ще трябва да играе единствено с Борис Мелников.
— Какво? Да не би да искате да кажете, че Мелников се е съгласил да играе с тази жена?
— Разбира се. Тя обаче се надяваше да играе едновременно против двама ви.
— Никога не бях чувал нещо по… по… — Негулеску се запъна, понеже не можеше да намери подходящата дума — по-арогантно! Коя е тя, та да си мисли, че може да победи двамата най-добри шахматисти в света? Сигурно е избягала от някоя лудница.
— Малко е ексцентрична — призна Джеф, — но парите й са добри. В брой.
— Казахте десет хиляди долара, ако я победя?
— Точно така.
— И Борис Мелников ли получава същата сума?
— Само ако я победи.
— О, ще я победи, ще я победи. Както и аз — ухили се Петър Негулеску.
— Между нас казано, аз не бих се изненадал, ако се случи обратното.
— У кого ще бъдат залозите?
— У корабния касиер.
Защо само Мелников да получи пари от тази жена? — помисли си Петър Негулеску.
— Приятелю, съгласен съм. Кога и къде?
— В петък вечер. Десет часът. В „Кралската зала“.
Петър Негулеску стръвнишки се усмихна.
— Ще бъда там.
— Искаш да кажеш, че се съгласиха? — възкликна Трейси.
— Точно така.
— Чувствам, че ми се повдига.
— Ще ти донеса влажен пешкир.
Джеф отиде бързо в банята на апартамента, намокри един пешкир със студена вода и й го отнесе. Трейси лежеше на шезлонга. Той постави пешкира върху челото й.
— Сега как се чувстваш?
— Ужасно. Струва ми се, че имам мигрена.
— Страдала ли си някога от мигрена?
— Не.
— Тогава това не е мигрена. Чуй ме, Трейси, напълно естествено е да се чувстваш нервна преди подобно нещо.
Тя скочи на крака и хвърли пешкира.
— Подобно нещо! Никога не е имало подобно нещо. Ще играя шах срещу двама международни гросмайстори, след като съм взела само един урок по шах от теб!
— Два урока — поправи я Джеф. — Ти имаш природен талант за шах.
— Божичко, защо се оставих да ме уговориш?
— Защото ще спечелим сума ти пари.
— Не искам да печеля много пари — простена Трейси. — Иска ми се параходът да потъне. Защо този параход не е „Титаник“?
— А сега се успокой — утеши я Джеф. — Ще бъде…
— Ще бъде пълна катастрофа! Пътниците до един ще наблюдават играта.
— Точно това се иска, нали?
Джеф уговори всички подробности с корабния касиер. Джеф му предаде залога от двадесет хиляди долара в пътнически чекове и то помоли да осигури две шахматни дъски за петък вечер. Новината се разнесе бързо из целия параход. Пасажери се обръщаха непрестанно към Джеф с въпрос дали мачът действително ще се състои.
— Със сигурност — уверяваше Джеф всеки един от тях. — Невероятно! Бедната госпожица Уитни е убедена, че може да спечели. Всъщност тя се е обзаложила за това.
— Чудя се — запита един пасажер — дали бих могъл да заложа малка сума?
— Разбира се. Можете да заложите каквато сума желаете. Госпожица Уитни залага само десет към едно.
Един милион към едно би било много по-разумно. От момента, в който бе прието първото залагане, рукна цял поток облози. Сякаш всички хора на парахода, включително моряците от машинното отделение, искаха да направят облози в играта. Сумите се колебаеха от пет до пет хиляди долара и всички до един в полза на руснака и на румънеца.
Изпълненият с подозрение касиер докладва на капитана.
— Никога досега не съм виждал подобно нещо, сър. Същинска паника. Почти всички пасажери направиха облози. При мен сигурно са се събрали около двеста хиляди долара.
Капитанът най-внимателно го изслуша.