— Старая се, господин Негулеску — отвърна тихо Трейси.
Тя се пресегна и премести с два хода напред бялата пионка пред царицата. Негулеску погледна Трейси и се ухили. Беше уговорил да го масажират след час, но смяташе да приключи мача много по-рано. Той се пресегна и премести черната пионка пред своята царица с два хода напред. Трейси огледа за момент шахматната дъска и стана. Стюардът я придружи обратно до Борис Мелников.
Трейси седна и придвижи черната пионка пред своята царица с два хода напред. Тя зърна някъде отзад Джеф, който едва забележимо й кимна в знак на съгласие.
Без дори да се замисли, Борис Мелников придвижи с два хода напред пионката пред белия дамски офицер. Две минути по-късно на масата на Негулеску Трейси придвижи с два хода напред пионката пред своя бял дамски офицер.
Негулеску игра с един ход напред пионката пред царя.
Трейси стана и се върна в залата при чакащия я Борис Мелников. Трейси игра с един ход напред пионката пред своя цар.
Така! Все пак не е чак такава аматьорка, помисли си удивено Мелников. Чакай да помисля какви са й намеренията с този ход. Той игра с дамския кон и го постави пред офицера.
Трейси наблюдаваше неговия ход, кимна и се върна при Негулеску, където повтори хода на Мелников.
Негулеску премести пионката пред дамския офицер с два хода напред, а Трейси се върна при Мелников и повтори хода на Негулеску.
Двамата гросмайстори с все по-нарастващ интерес разбираха, че пред тях се е изправил блестящ противник. Независимо от умните им ходове тази аматьорка успяваше да ги парира.
Поради това, че бяха разделени един от друг, Борис Мелников и Петър Негулеску нямаха представа, че всъщност играят един срещу друг. Всеки направен от Мелников ход срещу Трейси тя повтаряше от своя страна срещу Негулеску. Щом Негулеску контрираше с някой ход, Трейси използваше същия ход против Мелников.
Когато гросмайсторите стигнаха средата на играта, те вече не се държаха така самонадеяно. Бореха се вече за своя престиж. Всеки един се разхождаше из своята зала, обмисляше ходове и пушеше цигара след цигара.
Само Трейси изглеждаше спокойна.
Още в самото начало с оглед на бързия завършек на играта Мелников се опита да жертва кон, за да даде възможност на своя бял офицер да получи предимство пред полето на черния цар. Трейси пренесе същия ход срещу Негулеску. Негулеску обмисли много задълбочено този ход, после не прие саможертвата, а укрепи разкрития си фланг, но когато Негулеску взе офицер, за да придвижи топа си напред, Мелников от своя страна го пропъди оттам, защото той можеше да увреди собствените му позиции.
Сега нищо не можеше да възпре Трейси. Битката се водеше вече цели четири часа, но нито един от наблюдателите не бе мръднал от мястото си.
Всеки гросмайстор има в главата си стотици комбинации, изиграни преди това от други гросмайстори. С наблюдаването на ендшпила на мача Мелников разпозна характерния стил на игра на Негулеску, а последният — този на Мелников.
Ах, тази кучка, мислеше си Мелников. Учила се е при Негулеску. Той е бил неин наставник.
А Негулеску си мислеше: Тя е протеже на Мелников. Този негодник я е научил да играе в неговия стил.
Колкото по-ожесточено се сражаваха двамата гросмайстори с Трейси, толкова повече се убеждаваха, че не могат да я победят. Мачът клонеше към реми.
В шестия час от започване на играта, в 4.00 часа сутринта, когато тя вече приключваше, върху шахматната дъска бяха останали по три пионки, един топ и един цар. Никоя страна не удържа победа. Мелников обмисля дълго време създалото се върху шахматната дъска положение, въздъхна тежко, после обяви:
— Предлагам реми.
Сред вдигналата се врява Трейси отвърна:
— Съгласна съм.
Зрителите просто подлудяха.
Трейси стана на крака, проправи си път през тълпата и отиде в съседната зала.
Тъкмо се канеше да седне, когато Негулеску каза със сподавен глас:
— Предлагам реми.
Врявата от първата зала се повтори и във втората, Тълпата просто не вярваше на очите си. Една появила се изневиделица жена успя да вкара едновременно в задънена улица най-големите майстори на шаха в света.
Джеф се появи до Трейси.
— Хайде — усмихна се той. — И двамата имаме нужда да пийнем по нещо.
Когато излязоха, Борис Мелников и Петър Негулеску продължаваха да седят зашеметени на столовете си и да съзерцават като оглупели своите шахматни дъски.
Трейси и Джеф седнаха в бара на най-горната палуба на маса за двама.