Той сподели с Трейси идеята си.
— Не — отвърна Трейси.
Но колкото повече си мислеше за нея, толкова повече нарастваше интересът й. Спомни си вълнението, което изпита, когато надхитри полицията в Лонг Айлънд, за Борис Мелников и Петър Негулеску, за Джеф Стивънс. Това бяха неописуеми трепети. Независимо от всичко сега това представляваше само част от нейното минало.
— Не, Гюнтер — каза отново тя.
Но този път сигурността в гласа й не прозвуча така твърдо.
В Лондон беше необикновено горещо за октомври както англичаните, така и туристите се възползваха от яркото слънце. Обедното движение беше много натоварено и с много задръствания по площад Трафалгър, по Черинг Крос и площад Пикадили. Бял даймлер сви от улица Оксфорд по Ню бонд и продължи пътя си сред останалите превозни средства, носле премина край Ролан Картиер, Гайгерс и Кралската шотландска банка. Малко след нея колата спря пред бижутериен магазин. На дискретно закачена лъскава табелка отстрани на вратата беше написано: „ПАРКЪР И ПАРКЪР“. От лимузината слезе униформен шофьор и се втурна да отвори задната врата. От нея изскочи млада русокоса жена с чудесна прическа и прекалено силен грим, с плътно прилепнала към тялото плетена италианска рокля и самурено палто, напълно неподходящо за времето.
— Къде е дюкянчето, малкия? — обърна се тя към шофьора с подчертан стържещ тексаски акцент.
Шофьорът посочи входа.
— Оттам, госпожо.
— О кей, сладък. Стой наблизо. Това няма да ми отнеме много време.
— Ще се наложи да обикалям квартала, госпожо. Паркирането пред магазина е забранено.
Тя го потупа по рамото и каза:
— Прави каквото намериш за добре, приятелче.
Приятелче! Шофьорът се навъси. Това беше наказанието му, че се съгласи да кара вземани под наем коли. Ненавиждаше американците, особено тексасците. Това не бяха хора, а диваци, но диваци с пари. Щеше да се учуди, ако научеше, че неговата клиентка не е пребродила вече целия свят.
Трейси се огледа във витрината, пооправи фризурата си, усмихна се широко и тръгна с важна походка към вратата, която униформен служител моментално отвори.
— Добър ден, госпожо.
— Добър ден, приятелче. В това дюкянче продавате ли нещо друго освен дрънкулки? — тя се изкиска на собствената си шега.
Портиерът пребледня. Трейси прекрачи прага на магазина, а след нея се понесоха благоуханията на скъп парфюм.
Продавачът Артър Чилтън, облечен в редингот, пристъпи към нея.
— Ще мога ли да ви услужа, госпожо?
— Може би да, а може и не. Старият Пи Джи ми каза да си купя някакъв малък подарък за рождения ден, затова съм тук. Какво имате?
— Госпожата интересува ли се от нещо по-специално?
— Хей, приятел, та вие, англичаните, сте били много чевръсти търговци! — Тя се засмя дрезгаво и го потупа по рамото. Той запази с усилие присъствие на духа. — Може нещо със смарагди. Старият Пи Джи обича да ми купува смарагди.
— Ако приближите насам, моля…
Чилтън я заведе до стъклен шкаф, в който имаше изложени няколко подноса със смарагди.
Изрусената американка им хвърли презрителен поглед.
— Това са бебетата. Къде са майките и бащите им?
Чилтън сковано отвърна:
— Цената им се движи до тридесет хиляди долара.
— По дяволите, та аз давам по толкова само като бакшиш на моята фризьорка — изкиска се жената. — Старият Пи Джи ще се обиди, ако се върна у дома с някое от тези дребни камъчета.
Чилтън си представи стария Пи Джи. Дебел, шкембелия, шумен и противен като тази жена. Подхождат си един на друг. Защо парите винаги отиват при онези, които не ги заслужават?, запита се той.
— За каква цена желае да направи покупка госпожата?
— Защо да не започнем с около стотина каймета?
Той я погледна напълно объркан.
— Стотина каймета ли?
— По дяволите, мислех, че говорите на чист английски език. Сто бона. Сто хиляди.
Той преглътна.
— О, в такъв случай може би ще се наложи да говорите с нашия изпълнителен директор.
Грегъри Халстън, изпълнителният директор, държеше лично да се занимава с едрите продажби и след като служителите на „Паркър и Паркър“ не получаваха комисиони, това нямаше никакво значение за тях. Чилтън с удоволствие щеше да предостави тази противна клиентка на Халстън. Чилтън натисна един бутон под щанда и миг след това от някаква задна врата се показа енергично блед и източен мъж. Той хвърли поглед на скандално облечената русокоса дама и отправи гореща молба към всевишния да не дойде някой от постоянните му клиенти, докато не си тръгне тази жена.