— Шарлот, това е изумително! — обръщам се и виждам журналистка от едно от най-престижните английски женски списания. — И какъв удар! Да грабнеш договора със „Звездна усмивка“. Чух слухове, но не повярвах, докато не видях поканата.
— О, благодаря ти — казвам усмихнато, но гърлото ми е пресъхнало. Забелязвам Лари Голдстийн близо до вратата да си говори с някакви журналисти и събирам цялата си смелост. Сега или никога.
— Ще ме извиниш ли? Трябва да…
— О, разбира се — журналистката кима с глава. — Ще си взема още един коктейл.
След като си тръгва, аз се запътвам към Лари. Чувствам се ужасно нервна. Дланите на ръцете ми се потят и направо чувам как бие сърцето ми, сякаш е пуснато на високоговорител. После внезапно чувам гласа на Лоти в главата си: „Какъв е смисълът да се притесняваш постоянно? Ако е писано най-лошото да се случи, ще се случи.“ Поемам си дълбоко дъх.
— Здравейте, доктор Голдстийн, може ли за момент?
Той прекъсва разговора си и се обръща към мен.
— Здрасти, Шарлийн, ела при нас. Тъкмо разказвам на тези момичета как се возих в частния самолет на Том Круз.
Усмихвам се вежливо, преглъщам тежко, но настоявам.
— Всъщност става дума за нещо важно.
— Какво може да е по-важно от частния самолет на Том Круз? — смее се той и накланя заговорнически глава към двете хубави журналистки до него, а те хихикат в унисон.
Стискам юмруци и почти забивам нокти в дланите си. Добре, щом така иска.
— Оставката ми — казвам на висок глас.
Голдстийн ме поглежда така, сякаш съм му казала, че в стаята има зелени марсианци, които чакат за полиране на зъбите. Всъщност, ако му бяха казала това, може би щеше да бъде по-малко шокиран.
— О, разбирам, това е прочутият английски черен хумор — засмива се след секунда.
— Не, напълно сериозна съм. Опасявам се, че агенция „Мериуедър“ не може повече да ви представлява.
Двете журналистки спират да се кикотят и ме поглеждат изумено.
Лари Голдстийн изглежда абсолютно потресен. Хваща ме грубо за лакътя и ме извежда в коридора. Накланя глава към мен леко заплашително.
— Кажи го пак — настоява той. — Не съм сигурен, че те разбрах добре вътре.
Дърпам ръката си и се отдръпвам настрани от него.
— Беше прекалено късно, за да отменям презентацията при толкова кратко предизвестие, освен това щеше да бъде непрофесионално — опитвам се да звуча спокойно. — Затова изпълнихме ангажимента си към вас. Въпреки това обаче се опасявам, че не можем повече да ви представляваме и се отказваме от договора си с вас.
Ето. Направих го.
Лари осмисля думите ми. Очите му стават ледени и направо се вижда как побледнява под кафеникавия си тен.
— Ти. Ме. Зарязваш.
— Аз не бих използвала тези думи…
Изражението на лицето му става сурово и той се засмива презрително.
— Мисля, че си се объркала малко, Шарлийн. Аз съм този, който зарязва хората, не те мен.
— Може да го наричате както си искате, мистър Голдстийн, но аз стоя зад решението си. Агенция „Мериуедър“ вече не е отговорна за вашите публични изяви и отношения с пресата.
Бившият ми клиент ме изчаква да завърша репликата си. После ме поглежда кръвнишки и внезапно цялата му лъскава и блестяща полировка изчезва и истинският Лари Голдстийн се показва наяве.
— Някаква въшлива малка агенцийка зарязва мен, Мистър Звездна усмивка? — гласът му е преминал почти в съскане, а лицето му е разкривено от ярост. — За коя се мислиш ти, бе? Аз ти дадох шанс да станеш международно известна. Да спечелиш големите клиенти. Да влезеш в света на големите играчи. Да вкараш второстепенната си агенцийка в Голямата лига…
— Ако смятахте, че сме второстепенна агенция, защо ни избрахте? — питам агресивно аз.
— Защото ми се стори, че видях нещо в теб. Мислех, че си като мен. Че искаш да успееш на всяка цена.
Поклащам глава.
— Не, не съм като вас. Не искам успех за сметка на съсипания живот на други хора.
— Какво? — поглежда ме той с недоумение.
— Антикварният магазин.
Дори и сега не се сеща. А и защо да го прави? Бизнесът си е бизнес. Той вероятно дори не е забелязал какъв е магазинът. Просто е видял една бизнес възможност.
— Мястото, което избрахте за новата клиника — обяснявам аз. — Мястото, което получихте, предлагайки повече пари, за да прогоните стария наемател. Човекът е бил в този магазин повече от шейсет години и изведнъж повишават тройно наема му. Лишихте го от прехраната му. Лишихте от живота му.
В момента звуча като Лоти. Това съм старата Аз — момичето, което казва това, което мисли, което оставя сърцето си да говори и поставя емоциите си на първо място. И се чувствам прекрасно.