— Свършили са им мидите — казва той нажалено, докато го целувам по бузите.
Мирише на афтършейв, а лицето му ме гъделичка леко, тъй като са му поникнали меки руси косъмчета след последното бръснене, което в случая на Майлс е преди няколко дни. Косата и брадата му са нежни като на бебе. Независимо че е минал трийсетте, все още се опитва да си оформи бакенбарди.
— Ох, по дяволите! — съчувствам му аз и сядам на бара на стола до него.
Виждате ли, ето това обичам в Майлс. Не се ядосва, че съм закъсняла. Не вдига скандал. Просто си е той, спокоен и сдържан.
— Какво друго интересно има в менюто? — свалям сакото си и вземам една маслина от купата пред мен. — Ммм, страхотни са…
Вече съм по-спокойна. Малко храна, малко питие… Потърквам стомаха си и усещам как възелът, който беше там през целия ден, започва да се отпуска.
— Рибата ми звучи добре… — Майлс свива късогледите си очи в опит да разчете написаното на ръка с тебешир меню на черната дъска. Изглежда много сладък, когато прави така. Като малък ученик, а не като преуспял строителен инвеститор около трийсетте.
— Добър избор.
Мъжки глас отстрани ме кара да се обърна. Недалеч от мен някакъв човек яде сам на бара. Има къса тъмна вълниста коса, а на носа му са закрепени малки кръгли очила, които са доста безформени.
— Препоръчвам ви рибата — посочва чинията си и се усмихва, разкривайки едвам забележим белег, минаващ от ноздрите към устните, наполовина скрит под близо тридневната му брада.
— Не, благодаря, но не мога да ям риба — поклащам глава.
— О, извинете, не знаех, че сте вегетарианка — кимва той и изглежда притеснен, че въобще се е обадил.
Сега аз се чувствам зле. В края на краищата човекът просто се държа любезно.
— Не, всъщност ям риба — признавам аз. — Само че ядох онзи ден и не е хубаво да повтарям толкова скоро — усмихвам му се и решавам, че трябва да обясня. — Нали разбирате, с целия този живак.
И двамата поглеждаме към чинията му. Наполовина изядената сьомга сякаш също ни гледа. Настава неловка пауза.
— Ами, предполагам, че тогава може да изберете спагети със сирене. На тях винаги може да се разчита — предлага мъжът, четейки от дъската с менюто.
Поклащам глава и сбръчквам нос.
— Мляко.
— Това лошо ли е? — човекът изглежда изненадан.
— Трябва да го избягвам.
Събеседникът ми ме поглежда подозрително.
— Да, разбирам — казва бавно и внезапно забелязвам, че ъгълчетата на устните му се свиват надолу.
Чакай малко, това презрение ли е? Да не би да намира алергиите ми за нелепи? Той — почувствах как се надига вълна на негодувание в мен — присмива ли ми се?
— Не, наистина, така ми е препоръчал диетологът — защитавам се аз, спомняйки си разговора с доктор Брус, диетоложката на Мелъди, когато правех прессъобщението за една от книгите й. Оплаках й се, че съм постоянно уморена и тя ми написа дълъг списък с храни, които трябва да отбягвам.
Като се замисля, отбягвам ги от шест месеца и все още се чувствам изтощена.
— Освен това не бива да ям бяла или рафинирана захар — продължавам да обяснявам. — Не ми понасят.
— Не думайте! — казва човекът и цъка с език съпричастно, но очите му го издават. Да, определено ми се присмива.
Ядосана, обръщам гръб на натрапника и питам Майлс:
— Какво си избра, скъпи?
По дяволите, как ме нервира този човек! Пък и не аз го заговорих. Той започна!
— Ами, май ще се спра на зелено вегетарианско тайландско къри — казва замислено Майлс.
— О, изглежда вкусно — съгласявам се малко по-шумно от необходимото. — Ще взема същото.
Хъм, ще види този надувко! Чувствам известно задоволство, че съм избрала нещо напълно различно от неговите предложения и се опитвам да привлека вниманието на един от сервитьорите, за да поръчаме.
— Леле, май са доста заети? — казвам с досада, след като напразно махам с ръка известно време, докато Майлс седи до мен търпеливо. — Ще мине цяла вечност, преди да ни обслужат.
— За ваше щастие почивката ми свърши — чувам познат глас. Обръщам се и виждам досадния си събеседник, който преминава от другата страна на бара с вече празна чиния в ръка. В същото време забелязвам, че носи престилка. — Казвайте! — казва мъжът и взема в ръка бележник и химикалка.
О, не. Изпитвам смес от притеснение и облекчение. Той работи тук.
— Аз искам тайландско къри — поръчва Майлс любезно.
— Веднага — усмихва се барманът и записва. — А за вас? — поглежда към мен и мога да се закълна, че още има това подигравателно изражение отпреди малко.
— За мен същото, моля — казвам твърдо.
— Сигурна ли сте? — мъжът накланя главата си, очите му се присвиват, а химикалката му стои във въздуха.