— Напълно — отговарям решително.
— Добре — казва той, изпуска малко въздух между зъбите си и записва поръчката.
Гледам го с леко раздразнение, но когато се обръща, за да вкара заявката в касата, внезапно се сещам нещо.
— Чакайте малко! Има ли фъстъци в кърито?
— Да не би да сте алергична и към фъстъци?
Предишното ми леко раздразнение вече преминава в истинска ярост.
— Да, и то много — отсичам с ледено изражение на лицето. — Мога да получа анафилактичен шок.
— Трябва да й се бие незабавно епинефрин — добавя Майлс, като ме прегръща закрилнически. — Един-единствен фъстък може да е фатален. — Изражението на лицето му е крайно загрижено. — Нали, скъпа?
Поглеждам го в очите и за момент забравям яда си; чувствам огромен прилив на любов към него. Господи, такава късметлийка съм, че си имам Майлс! Кой друг би ме подкрепял и разбирал така?
— Леле!
Със сигурност не и мъже като този, сещам се отново за бармана, който просто си стои там и очевидно едвам се сдържа да не се разсмее.
— Да, знам, доста страшничко си е, нали? Някакви съвсем обикновени неща могат да застрашат живота ти — поклаща глава Майлс, като си мисли, че човекът е искрен в реакцията си и не усеща сарказма в гласа му.
Игнорирам присмехулника, вземам „Ивнинг Стандарт“ и се правя, че съм дълбоко погълната от статия за цените на имотите. Надявам се, че ще схване посланието.
Да, ама не.
— Това е ужасно. Всяка храна може да се окаже смъртоносна.
— Справям се — сопвам се иззад вестника.
— Да, но трябва да сме много внимателни — продължава да обяснява Майлс. — Спомняш ли си онзи път, когато пихме в Оксо Тауър, скъпа? И ти яде бисквити, които се оказа, че са имали допир с фъстъци…
Пак ме обзема раздразнение. Сега към Майлс. Честно! Трябва ли да разказва всичко на този тип? Не може ли да се престори, че го няма, както правя аз?
— … и стана доста страшно, казвам ви. Горката Шарлот, изглеждаше толкова зле! Гърлото й се поду, устните й отекоха и се появи онзи ужасен обрив.
О, моля те, Майлс, млъкни! Поглеждам го настойчиво, за да разбере, че е време да престане, но той е толкова погълнат от разказа си и от желанието си да защити честта ми, че не забелязва.
— Наистина? Ужасен обрив? — повтаря барманът със заинтересовано изражение на лицето.
И ти също можеш да си затвориш устата, мисля си, гледайки кръвнишки към него.
— Можете ли да си представите? Да използват същата купа за бисквити, в която преди това са държали солени фъстъци? Без да я измият? — Майлс изглежда ужасен. — Написах доста гневно писмо на управителя на ресторанта след това, нали, Шарлот? Естествено, върнаха ни парите от сметката, но не това е от значение.
— Я, виж! Там се освободи маса! — дърпам го за ръката, забелязвайки, че една двойка става от мястото си в далечния край на заведението. — Да побързаме, преди да са я взели!
Скачам от стола, грабвам чантите и сакото си и се затичвам към масата. Където и да сме, само да е по-далече от този досаден сервитьор. По дяволите, как може да се намесва така в разговора ни!
Поглеждам към Майлс и му махам с ръка. Изоставен на бара, той изглежда се чуди къде съм изчезнала така внезапно. След като ме забелязва, става и се усмихва любезно на бармана за довиждане. Майлс си е такъв — винаги с добри маниери. Същото е и когато правим секс. Винаги иска разрешение, а след това ми благодари, което ми се струва понякога прекалено, но мисля, че е въпрос на образование и възпитание. Е, и на характер, какво да се прави.
Майлс взема вестника, бутилката с вино и чашите ни и си проправя път към мен.
— Не се притеснявай, разпитах за всичко — казва, докато сяда на стола си. — В кърито няма фъстъци, а барманът ме увери, че ще предупреди в кухнята за алергиите ти.
— Супер, благодаря ти — усмихвам се аз и вземам чашите от него, за да налея вино. — Е, как беше в работата днес? — питам, за да сменя темата. Независимо от лошото начало съм твърдо решена да прекараме приятна вечер с Майлс. Миналата седмица почти не сме се виждали, защото и двамата бяхме много заети. Както и през целия уикенд, както стана дума.
— О, нали знаеш, нормално — Майлс свива рамене, намества се на стола и отпива от виното.
Майлс инвестира в имоти и строителни обекти — и в страната, и в чужбина — и има, както обича да казва, „страхотно портфолио“. Той е истински експерт, що се отнася до развиващите се пазари и цените на имотите и ипотеките. Това е една от причините да не живеем заедно. Майлс казва, че трябва да изчакаме цените на пазара да се смъкнат, преди ние да… Как се изрази? А, да, преди да обединим авоарите си.