Спирам се сама. Да кажем, че бях започнала да си мисля някакви глупости.
Както винаги Беатрис ме очаква с протегната чаша кафе.
— Добро утро — изчуруликва жизнерадостно.
— Добро — отпивам от кафето, запътвам се към бюрото си, включвам компютъра и започвам да проверявам имейлите си. — Някакви съобщения?
— Хората на Лари Голдстийн се обадиха да се извинят предварително, че той ще закъснее малко за обяда ви — промених резервацията за два часа, — но казаха, че очаквал с нетърпение срещата — Беа се усмихва и кръстосва суеверно пръсти.
— Нещо друго?
— О, да, Майлс се обади.
Поглеждам я изненадано. Майлс никога не ми се обажда в офиса — знае колко съм заета. Освен това нали трябваше да лети за Лийдс тази сутрин? Усещам леко притеснение.
— Всичко наред ли е? Той добре ли е? — питам, изпадайки в паника за по-малко от секунда.
— О, да, добре е. Тъкмо беше кацнал — успокоява ме Беа. — Каза, че се е опитал да ти се обади тази сутрин, но не е могъл да те намери по телефона.
— По дяволите, сигурно съм забравила да го включа — въздъхвам и започвам да ровя из джобовете си. — Тази сутрин бързах много. — Намирам го и поглеждам екрана. Странно — включен е. Може да е нямало обхват, като вчера, сещам се аз. — Трябвало е да опита на другия номер — разсъждавам на глас.
— Каза, че е опитал. И там не те е намерил.
— Така ли? Колко странно — все по-изненадана поглеждам и към „Блекбъри“-то, но и той е включен и батерията му е заредена догоре.
— Наричат ги „пропаднали обаждания“ — обяснява компетентно Беатрис. — Очевидно има голям проблем, свързан с факта, че все повече хора използват честотата на мобилните устройства. Всъщност четох в списание „Нов учен“, че броят на устройствата нараства изключително бързо и се твърди, че през 2010 година ще има повече от милиард и половина потребители на безжични устройства по целия свят…
— Какво каза Майлс? — прекъсвам я нервно, преди да ми е изрецитирала целия доклад от „Нов учен“.
Но тя е зациклила.
— … макар че, за да бъде признато технически за „пропаднало“, обаждането би трябвало да е прекъснато по средата, а не да не бъде уловено въобще, все пак проблемът е един и същ — прекалено много трафик… — Беа най-накрая спира, след като вижда погледа ми и почервенява. — О, да, извинявай, Майлс… — Отваря бележника си, намира страницата и започва да чете тържествено. — „Току-що получих информация от един контакт, че на пазара ще излезе чудесна къща и искам да съм сигурен, че ще се освободиш и ще имаш време да отидеш с мен да я погледнеш.“ — Поглежда ме със сияещи очи. — Двамата заедно ли ще живеете?
— Ами да, говорили сме за това — отговарям аз и внезапно ми става неловко.
— Майчице, толкова е вълнуващо!
— Ъъъ, да, нали?
Честно да си призная, чувствам се малко странно. Едно е да говориш за това, но съвсем друго е наистина да започнеш да оглеждаш къщи. Внезапно всичко стана съвсем истинско, а не просто някакви смътни далечни планове, за които си говорим от време на време на бутилка червено вино и маслини.
— Очевидно няма да имат ключовете до четвъртък, но за щастие проверих графика ти и успях да преместя срещата ти с редактора от „Ел“, така че нямаш никакви уговорки по обяд тогава — Беатрис продължава да говори. — Обадих му се да потвърдя, че можеш да се срещнете с брокера в един часа на мястото.
— Леле! Мис Ефективност! — изсмивам се леко.
— Е, старая се — грейва Беа и ми подава бележника си. — Това е адресът.
Поглеждам го, все още леко зашеметена. Беатрис има най-красивия възможен почерк и въпреки това редовете се размиват пред очите ми. Гълтам още малко кафе.
— С Майлс сте съвършената двойка. Възхищавам се на връзката ви.
— Така ли? — поглеждам към Беа, която стои до вратата с бележник, притиснат до гърдите, и с изпълнено с копнеж лице.
— Абсолютно — възкликва тя и кима възторжено с глава. — И двамата сте толкова преуспели и красиви и имате такъв вълнуващ живот.
Слушам я да говори така за нас и изпитвам гордост. Предполагам, че наистина сме такива и за миг си представям себе си и Майлс, снимани в прекрасния ни дом на страниците на списание „ОК!“:
Кралят на недвижимите имоти Майлс и неговата спътничка в живота Шарлот, собственичка на агенцията за връзки с обществеността „Мериуедър“, си отдъхват в стилния си нов дом и разговарят за имоти, пенсионни планове и…
Всъщност това не звучи много вълнуващо, нали? Опитвам се да измисля за нещо друго. Имам предвид, хайде де! Сигурно правим нещо вълнуващо заедно.