Но паметта ми не ми помага. Прекалено рано е — умът ми не е заработил както трябва, решавам аз. Освен това имам и други неща, за които да мисля. Като стана дума…
— Ще ми дадеш ли папката за Голдстийн, моля те?
— Разбира се. Идва веднага — събуждайки се от романтичния сън за мен и Майлс, Беатрис се втурва към любимия си кабинет с папките.
Изпивам остатъка от кафето си и се заемам с пощата си — имам трийсет и три непрочетени имейли.
Що се отнася до мен и Майлс, ще се сетя за нещо вълнуващо по-късно.
— Още едно макиато? — пита вежливо сервитьорката. Поглеждам празната си чаша. Наливах се с кофеин цяла сутрин, за да съм сигурна, че ще съм с будно съзнание и напълно съсредоточена за срещата, но ми се струва, че май попрекалих. Чувствам се по-нервна и притеснена от всякога.
— Не, благодаря. Минерална вода, моля.
Почти два часът е, седя на маса в „Електрик“, шикозен елитен ресторант в Нотинг Хил, и чакам да се срещна с Лари Голдстийн, козметичния стоматолог от Холивуд, известен като човека, който прави прекрасните усмивки на всички знаменитости, собственик на суперуспешна верига от клиники (с многозначителното име „Звездна усмивка“) в Съединените щати. Той идва от Лос Анджелис, за да се срещне с пиар агенции, от които ще избере една, която да направи кампанията му за първата „Звездна усмивка“ в Англия.
Напрегната съм и осъзнавам, че съм започнала да късам визитната си картичка. Въпреки лъскавата ми, съвършена фасада, вътрешно треперя цялата. Изправена съм срещу сериозна конкуренция, но ако спечеля тази поръчка, агенцията ми ще получи международна известност и ще изляза на световния пазар.
— Обикновена или газирана?
— Определено обикновена — казва глас с американски акцент, преди да успея да отговоря.
Вдигам поглед и виждам един възрастен мъж. Все още привлекателен с тази квадратна челюст, с класическия тип мъжка хубост; носи бледосиня риза „Ралф Лорън“, а стоманеносивата му коса се вие по загорелите му слепоочия, сякаш току-що е прокарал пръсти през нея, слизайки от яхтата си в Сент Тропе. И не изглежда все едно е резултат от час и половина при фризьора и много скъпи козметични продукти (както най-вероятно е). Напомня ми на Блейк Карингтън от сериала „Династия“. Всъщност за момент наистина си помислих, че е той.
— Д-р Голдстийн? — питам аз и тайничко скривам в дланта си парченцата от накъсаната картичка. Напъхвам ги в чантата си под масата, докато се изправям, за да го поздравя.
— Поне бях последния път, когато проверих — казва той и се засмива силно.
— Шарлот Мериуедър от агенция „Мериуедър“ — представям се аз, дарявайки го с една от т.нар. ми „професионални“ усмивки, и стискам уверено ръката му. — За мен е удоволствие най-накрая да се срещнем.
— Моля те, наричай ме Лари — ухилва се той. — И те уверявам, удоволствието е мое — улавя ръката ми с двете си ръце и притиска пръстите си около моите.
— Добре, Лари, така да е — отвръщам жизнерадостно и се опитвам да се държа като уверена жена със своя собствена успешна рекламна агенция. А не както се чувствам в действителност, т.е. толкова притеснена, че в момента усещам как се изпотявам под мишниците, независимо от силния си дезодорант.
— Чудесно! — грейва той.
Все още стиска ръката ми и започвам леко да се смущавам. Сигурно се държи така, защото е американец, успокоявам се сама, когато най-накрая ме пуска. Те са такива, все се прегръщат и целуват, нали? За разлика от нас, британците, с нашето ръкостискане набързо.
Разделяме се и сядаме един срещу друг. Първото ми впечатление е, че е много по-стар, отколкото си мислех. Когато го проверявах в „Гугъл“, изглеждаше в края на четирийсетте, но след като го виждам тук, пред мен, е ясно, че снимките му са минали един фотошоп, защото изглежда най-малко с десет години по-стар. Но признавам, че е в невероятно добра форма. Очевидно е на „ти“ с ботокса, защото челото му е съвсем гладко, без бръчки, а очите му са малко опънати. С изключение на това е съвсем нормален.
И да не забравяме усмивката му все пак.
Когато сервитьорката се появява с бутилката минерална вода и започва да разлива по чашите, издебвам момента и се вглеждам в усмивката му. Напълно съм вцепенена. Нямаме такива в Англия. Просто не използваме подобно нещо. Тези съвършени бели подредени като войници зъби са запазена марка за най-големите звезди на Холивуд и за британските телевизионни риалити звезди, които си мислят, че са от ранга на холивудските. Малко е странно да видиш такива зъби в реалния живот. Имам предвид, толкова са бели. И толкова големи.