— Газираните напитки разграждат емайла на зъбите — казва Лари, заслепявайки ме с искрящо бялата си усмивка, която няма нищо общо със зъбния емайл и очевидно е по-близко до порцелана, а от количеството, което е използвано, сигурно може да се направи цяла чиния. — Просто малък съвет.
— Да, благодаря ти — казвам и мислено отбелязвам още едно забранено нещо в списъка си. Господи, какво ще бъде следващото? Скоро няма да мога да ям или да пия нищо. Сигурно трябва да мина на системи. — Бил ли си и друг път в Лондон? — питам игриво, бързо заличавайки неприятната картина в ума си как ме хранят с физиологичен разтвор в някаква празна бяла стая.
— Много пъти. Лондон е един от любимите ми градове. Винаги се чувствам у дома си тук — ентусиазирано отговаря Лари и отпива глътка вода.
Едвам сдържам ироничната си усмивка. С калифорнийския си тен и перфектната си усмивка Лари Голдстийн изглежда като последния човек на света, който би се чувствал у дома си сред сивокожите британци с криви зъби.
— Е, със сигурност донесе доброто време с теб, Лари — казвам и пускам в ход добре отрепетираната си тактика за отвъд океански клиенти. — Кажи ми, това само бизнес пътуване ли е, или имаш планове и за по-забавни неща, докато си тук?
— О, надявам се, че ще имам време и да се позабавлявам — усмихва се той, подпира лактите си на масата и се накланя към мен.
За един кратък миг усещам как тялото ми настръхва предупредително, но съм прекалено заета да се преструвам на спокойна и уверена, така че не обръщам внимание.
— Да, в момента в Музея на модерното изкуство има изложба на Фрида Кало, която е невероятна. Трябва да я посетиш непременно. — Знам това само защото Беатрис ходи там миналата седмица и ми разказа.
— Така ли? Това е интересно. Обичам Фрида Кало. Кажи ми, коя е любимата ти нейна картина?
По дяволите! Всичко, което знам за Фрида Кало, е, че има сключени вежди и Салма Хайек я игра в биографичния й филм.
— Всичките — усмихвам се широко. — Просто всички са прекрасни.
— Говориш като истински пиар агент — Лари се засмива и се втренчва право в мен. За първи път забелязвам колко сини са очите му. Сякаш не са истински. Всъщност всичко в Лари Голдстийн е толкова съвършено, че изглежда фалшиво. — Това е причината да съм наистина развълнуван от този обяд — продължава той. — Чух чудесни неща за теб и агенцията ти.
— О, благодаря ти — усмихвам се облекчена, че сменихме темата за Фрида с нещо, за което знам много повече работата. Приемам това като знак, вадя портфолиото си от куфарчето и го поставям на масата. — Както можеш да видиш от портфолиото ми, Лари, това е отразяването в медиите, което съм постигала за някои от другите си клиенти. Ето част от нещата, които можеш да очакваш от агенция „Мериуедър“… — обръщам папката към него, за да може да я разгледа по-добре, и започвам да я разлиствам.
— Ммм, да, много впечатляващо — съгласява се той, гледайки цветна статия от „Таймс“.
Изпитвам чувство на гордост.
— Разбира се, не е възможно да се гарантира всичко — продължавам аз, — но с такава силна марка като твоята, съчетана с моя журналистически опит и познаване отвътре на механизмите, по които работи системата, мисля, че ще имаме изключително успешно и изгодно и за двете страни партньорство.
— Изгодно и за двете страни? — повтаря Лари и вдига поглед от портфолиото ми, извивайки въпросително веждите си, които — както забелязвам сега от по-близо — са оформени в две съвършени дъги.
— Да. С правилното отразяване от страна на медиите на правилните места можем да създадем съвършения облик за теб и клиниката ти. Нека обществеността знае кой си. Зад какво стои „Звездна усмивка“. Моята агенция може да го направи, и то с удоволствие. — Вече съм в свои води и трябва да призная, че се чувствам доста уверена.
А и така би трябвало да бъде. Подготвях се седмици за тази среща, събирах информация, обмислях идеи, за да бъде всичко наред. На сто процента съм готова за този проект.
— И казваш, че познаваш отвътре как работи системата? — Лари ме гледа настойчиво и по някаква причина започвам да се чувствам неудобно. Същото чувство, както когато стискаше ръката ми по-рано.
— Ммм, да… — отговарям, оставяйки неприятното усещане настрани и влизайки отново в професионалния тон. — В агенция „Мериуедър“ се гордеем, че сме отблизо запознати с всички страни на една пиар кампания.
— Колко отблизо? — все още гледайки ме втренчено, Лари накланя тялото си към мен през масата. Не много. Може би само два-три сантиметра, но е достатъчно, за да се появи отново онова притеснително чувство, което току-що съм загърбила. Само че този път е два пъти по-силно.