Но сега нещата са различни. Аз съм различна. Не съм онова импулсивно, твърдоглаво двайсетгодишно момиче, което няма какво да загуби. Аз съм жена над трийсет, професионалист, с кариера и мога да загубя всичко. Репутацията си, а и много важен договор, напомням си сама. Не мога просто да започна да обвинявам и да направя сцена. Трябва да мисля за всички възможни последици.
Седя изпъната като струна на стола си, поемам си няколко пъти дъх и се опитвам да се стегна. Освен това може и да съм сбъркала. Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, казвам си аз и се опитвам да възстановя в ума си случката. Вероятно просто покривката се е отъркала в крака ми или нещо такова. Всъщност колкото повече мисля за това, толкова повече съм сигурна, че е станало именно така.
— Ммм, храната е прекрасна, нали?
Сепвам се и поглеждам към Лари Голдстийн, който ми се усмихва насреща.
— Ъъъ, да, наистина — отговарям.
Връщам се отново в действителността и продължавам да ям. Само че апетитът ми е изчезнал и съм облекчена, когато няколко минути по-късно сервитьорката идва да отнесе чиниите ни.
— Кафе? Десерт? — пита тя.
— Не, благодаря — поклащам глава. Доскорошното ми вълнение, че съм спечелила договора, е изчезнало някъде далече. Знам, че би трябвало да съм на седмото небе от радост, но не мога да забравя случилото се. Или това, което си мисля, че се е случило, поправям се мислено.
— И за мен не, благодаря — казва Лари, обляга се назад в стола си и ме поглежда с доволна усмивка. — Кафето е главният виновник за потъмняването на зъбите.
— Така ли? — питам с известно безразличие.
— Добре, след като решихме основния въпрос, време е да се върнем към бизнеса — Лари поставя ръцете си (отличен маникюр между впрочем!) на масата и ме поглежда съсредоточено. — Да измислим стратегията си.
— Разбира се — оживявам се аз от перспективата да се концентрираме отново върху работата. Започвам да преглеждам бързо наум списъка със задачите. — Кога искаш да направим изявление за пресата? Очевидно колкото по-скоро уточним това, толкова повече време ще имаме, за да подготвим журналистите, да създадем подходящата обстановка…
— Със сигурност — съгласява се той. — Да видим… — поглежда в „Ай-фон“-а си… — Заминавам за Щатите следващата сряда, така че какво ще кажеш за вторник?
Поглеждам с изумление към него.
— След една седмица?
— Проблем ли има? — Лари ми хвърля такъв поглед, който ме навежда на мисълта, че ако имам проблем със срока, може би трябва да си намери пиар агенция, която няма да има.
— Не, разбира се, че не — уверявам го бързо, докато си мисля за работата, която ми предстои, за всички допълнителни часове, през които ще се блъскам, за да уредя нещата. Вече усещам напрежението, което се стоварва върху раменете ми.
— Чудесно! — Лари се усмихва с увереността на човек, който никога няма проблеми. Той има блестящо бяла усмивка, перфектен тен и телевизионно шоу в праймтайма по американската телевизия. Освен това играе голф с Джак Никълсън според една от клюките във вестниците.
— Е, готова ли си за предизвикателството?
— Абсолютно — сядам още по-изправено и опъвам раменете си назад. Честно, какво ми става? Аз обичам предизвикателствата. И искам този договор. Това е големият ми шанс. — Както казах и преди, „Мериуедър“ може да е малка агенция, но това е наш плюс, защото така имаме по-близка връзка с клиентите си и можем да им дадем специално отношение — заявявам с възобновен ентусиазъм.
— Това ми харесва — коментира Лари и на устните му се появява лека усмивка.
— Избрал ли си вече място за клиниката си? — питам припряно, опитвайки се да игнорирам неудобното чувство, което отново ме обзема.
— Почти — отговаря той и се отпуска в стола си. — Имам човек, който избира няколко подходящи места, после аз ги оглеждам. До момента сме ги свели до две. Обикновено разчитам на интуицията си при вземането на такива решения — усмихва ми се и кимва към мен, за да схвана намека. — Но в този случай още се колебая.
— Може ли да ти помогна за този проблем? — предлагам аз.
— Би било прекрасно — Лари изглежда въодушевен. — Утре ще летя до Брюксел за една международна конференция във връзка с последните открития в областта на козметичната стоматология, но се връщам на следващия ден.
— Супер — кимам, вадя моя „Блекбъри“ и минавам по графика си. — По кое време искаш да се срещнем?
— Ще бъда зает целия ден с дизайнерите си.
Внезапно усещам с ужас накъде отиват нещата.
— Какво ще кажеш за по-късно? Може би вечеря?
Толкова се надявах да не го каже.
— Така ще имаме възможност да се опознаем по-добре.