— Аха — казва Ванеса и повдига многозначително вежди. — И кога ще стане това? — продължава с въпросите, докато ми подава чаша чай.
Опитвам се да си спомня какво ми говореше Майлс. Обсъждаме го с часове. Часове, часове, много часове всъщност. Което е странно, защото ми е трудно да си спомня дори едно изречение от тези разговори.
— Ами, не е възможно да се предвиди — казвам най-накрая и изпитвам леко задоволство колко мъдро звучи тази реплика. — Но тази седмица ще ходя да гледам една къща. Очевидно тъкмо е излязла на пазара и била страхотна — цитирам Беа, която цитира Майлс, така че трябва да е вярно.
Ванеса изглежда впечатлена.
— Къде се намира?
— Ъъъ — спирам безпомощно. Спомням си, че погледнах адреса в бележника на Беа, но по някаква причина не съм го запомнила. — В Лондон — отговарям кратко, а после, преди да е започнала да ми задава още въпроси, продължавам: — Но не бързаме да заживеем заедно. В крайна сметка така можем да наваксаме на сън през седмицата, а през уикенда правим много, много секс. Ситуацията ни устройва напълно, честно — добавям, макар че не знам кого се опитвам да убедя, Ванеса или себе си.
— Сън? Секс? — Неса свива вежди в недоумение и подава на Руби и Сам няколко ягоди. — Я обясни пак, ако обичаш.
Знам, че се шегува, защото тя говори така непрекъснато, но ми се струва, че усещам в гласа й нотка, която преди не съм чувала.
— Е, поне такава е идеята — казвам, отказвайки се да продължавам с подробностите.
В една от книгите ми за самопомощ има цяла глава как сексуалният живот на двойката може да пострада след раждането на дете. Очевидно хората могат да станат много чувствителни на тема секс, така че вероятно трябва да съм по-внимателна с Ванеса. За всеки случай.
— Всъщност, ако искаш да знаеш истината, обикновено един от нас заспива пред телевизора — признавам с нежелание. Все пак не искам да нараня чувствата й.
— Преди да се родят децата, с Джулиан бяхме като зайците — коментира Неса с равен глас.
— Така ли? — леко повишавам глас и я поглеждам шокирано. С Ванеса всъщност не говорим за секс. Правехме го като по-млади, когато се забърквахме в разни авантюри, но не и откакто имаме сериозни връзки.
— О, да, абсолютно. Не можехме да се откъснем един от друг — въздъхва тя, присяда на стола и се унася замечтано. — Като че ли винаги правехме секс.
Изпитвам едновременно притеснение и любопитство.
— Колко често?
— О, не знам…
Ако каже три пъти седмично, това е добре. С Майлс сме правили секс три пъти седмично. Добре де, може би веднъж.
— … всеки ден. Понякога по два пъти. Преди обичахме да правим едно бързо преди работа — признава и след това се изчервява като ученичка.
Всеки ден? Понякога по два пъти?
Седя в кухнята й, пия си чая и се опитвам да изглеждам спокойна, но ако бях в анимационен филм, челюстта ми щеше да е увиснала до пода. През последната година се бях успокоила, че всички двойки около трийсетте години са като мен и Майлс и правят зрял, удобен секс в леглата си в събота вечер, на светлината на ароматни свещи и понякога за разнообразие използват масажно масло.
Сега откритието, че най-добрата ми приятелка — т.е. други хора на моята възраст — прави по „едно бързо“ всеки ден преди работа, ме притеснява ужасно. Особено като си спомням как наскоро се успокоявах, че не е фатално, че с Майлс не се отдаваме на луд и страстен секс, защото след като се ожениш, сексът така или иначе спира.
— Е, нали знаеш какво казват: „Важно е качеството, а не количеството.“ С Майлс правим наистина хубав, качествен секс — казвайки това, усещам, че звуча, сякаш се защитавам.
— Радвам се, че поне някой от нас го прави — казва Неса, докато подава на Руби книжка за оцветяване и флумастери и междувременно клатушка Сам на коленете си.
— Искаш ли да ти помогна с нещо?
— Не, благодаря ти, добре съм — отговаря тя, докато подпъхва избягалите кичури коса в конската си опашка. За пръв път забелязвам, че корените на косата й се показват, което не е типично за Ванеса. Тя се боядиса в деня, преди да роди Сам, независимо от всички тези предупреждения колко е опасно боядисването с химикали за бременните. — Няма значение — казва небрежно приятелката ми, улавяйки погледа ми. — Макар да не съм виждала Гуен Стефани с прораснали корени.
Което само по себе си е доста впечатляващо, защото дори не подозирах, че Ванеса знае коя е Гуен Стефани.
— Какво ще кажеш за още една чаша чай? — предлагам.
— Всъщност мислех си за чаша пино гриджио в градината — казва тя съзаклятнически. — Навита ли си?