Тъкмо се каня да кажа „да“, но се сещам за странната случка на светофара тази сутрин и променям решението си. Май алкохолът не е добра идея. Освен това ще шофирам.
— По-добре, не — поклащам глава. — Напоследък пих доста вино. Всъщност може би ще мина на тази диета за детоксикация, която препоръчва Мелъди, клиентката ми.
— Друга диета? Но ти тъкмо приключи с една?
— Това беше преди години — поправям я аз.
— Не, беше миналият месец. Спомням си, защото дойде на вечеря и отказа да хапнеш каквото и да било.
— О, да, вярно. Това беше Лимонадената диета — сещам се изведнъж.
— Има ли диета с кока-кола? — пита Ванеса саркастично.
— Не става дума за такъв тип лимонада — не мога да се сдържа да не се засмея. — Това е специална течност, приготвена от кленов сироп и прясно изцедени лимони. Мелъди говори само за нея и я представя в новата си книга, така че реших да я изпробвам. Както и да е, тя е пречистваща.
Ванеса смръщва лице.
— Има ли разлика? — поглежда към празната стойка за вино и отваря хладилника.
— Огромна — отбелязвам аз. — Интервюирах една диетоложка, докато подготвях прессъобщението за книгата на Мелъди, и тя ми каза, че при детоксикация трябва да спреш всички лоши за теб храни от диетата си. Като виното или кафето, или захарта. А пречистването означава да не ядеш въобще. Макар че можеш да се захранваш със сокове — добавям след известно замисляне. — Естествено, не и портокалов сок, защото е пълен със захар, но можеш да си правиш сокове от всички зелени зеленчуци — целина например, може би малко броколи и патладжан. Всъщност патладжан не, той е лилав.
— Звучи вкусно — коментира саркастично Ванеса. Изважда вече отворена бутилка от хладилника и маха тапата й. — Смятам засега да се придържам към гроздето. И то е зелено. — Опитва се да си налее, но от бутилката се изтърколват само няколко капки вино в чашата й. — По дяволите, това беше последната!
— Мога да изляза да ти взема, ако искаш — предлагам. Вратата се хлопва и чувам стъпки по коридора. Джордж, кокер шпаньолът, който спа през цялото време в кошницата си, внезапно скача и започва да върти опашка.
— Имам по-добра идея. Защо не излезем двете заедно? — отвръща Ванеса.
— Но какво ще правим с…
Щях да кажа „децата“, но в този миг се чуват крясъци „Татко, татко!“ и Джулиан влиза в кухнята. Висок и хубав, с гъста кестенява коса и куфарче в ръка, той се запътва право към децата, награбва ги едновременно за тяхна огромна радост, целува ги и докато пищят, размазва малини по вратлетата им.
Гледам разнежено. Джулиан е толкова мил, мисля си, и в този момент зървам изражението на Ванеса, която, вместо да се усмихва на тази сладка картина на щастливото семейство, изглежда раздразнена.
— Рано се прибираш.
Джулиан спира да размазва малини и поглежда към нея, сякаш току-що е забелязал, че и тя е в стаята.
— О, страхувам се, че няма да мога да остана. Отбих се само за чиста риза. Трябва да вечерям с клиент. Обадиха ми се в последната минута — оправдава се той.
— О, добре, в такъв случай ние с Шарлот ще излезем за малко — казва Ванеса.
— Ще излезете? — намръщва се Джулиан.
— Да, с Шарлот ще отидем да пийнем нещо.
— Така ли? — питам изненадано и аз.
Все още държейки децата на раменете си, Джулиан се обръща и ме вижда седнала на кухненската табуретка. Изправям се бързо и внезапно усещам, че съм попаднала в центъра на някаква семейна вражда и ми се приисква да не бях идвала.
— О, здрасти, Шарлот! — казва той малко припряно. — Не видях, че си тук.
— Здрасти, Джулиан — усмихвам му се аз. — Как върви работата?
Джулиан е адвокат на големи клечки и винаги работи по някакви дела, свързани с много пари и важни клиенти. Всъщност преди няколко седмици, докато бях във фитнеса, го видях по телевизията — даваше интервю за вечерните новини.
— Доста напрегнато. В момента имаме важно дело и съдията… Преди да довърши, Ванеса ни прекъсва:
— Готова ли си, Шарлот? — пита и ме поглежда така, че това изглежда повече като заповед, отколкото като въпрос.
— Ви, моля те, тъкмо влизам — оплаква се Джулиан. — Мога да остана само час и половина.
— Няма да се бавим — отговаря тя и взема чантата си от шкафчето в коридора.
— Не може ли само няколко минути да останеш още с децата, за да си почина малко?
Това беше ключовата дума. Ванеса му хвърли бесен поглед.
— Искаш да си починеш малко? А аз? Не се ли сещаш, че и аз искам да си почина малко?
Докато скандалът се развихря, аз се опитвам незабелязано да се измъкна от кухнята.
— Какво съм аз? Безплатна детегледачка?
Лицето на Джулиан замръзва. Изглежда, сякаш ще каже нещо, но после размисля.