— Бенедикт Мейърс, агенция за недвижими имоти „Форманс“ — казва той и се здрависва с Майлс. — И мисис Ричардс, предполагам? — обръща се към мен.
— О, не — поправям го бързо и усещам как се изчервявам. — Ъъъ, имам предвид…
— Не още — шегува се Майлс. Споглеждаме се и се засмиваме едновременно. Не знам защо, но се чувствам като героиня от американски филм от средата на 60-те години.
— Така, ако обичате, последвайте ме… — брокерът изважда авторитетно голяма връзка с ключове и отваря външната врата; умело изключва алармата и запалва лампите, а после започва да изрежда с монотонен професионален глас: „След главния коридор, тук, вляво, е разположена широка дневна, която води към трапезарията. Оформя се фантастично и просторно пространство…“
Следвам го бавно, опитвайки се да добия пълна представа за всичко. Винаги съм намирала тези огледи на къщи за малко странни. Сякаш нахлуваш в живота на хората. Всички тези истории, всички спомени, принадлежащи на някой друг… Очите ми обикалят по снимките в рамки, закачени по стените, и се опитвам да си представя на тяхно място снимки на мен и Майлс.
— … ето и чудесната работеща камина.
Вдигам глава и виждам брокера, застанал пред голяма камина с червени тухли.
— Уау, наистина ли? — усмихвам се нервно.
Майлс веднъж ми каза, че при огледи не бива да показваш, че си заинтересован от имота, за да можеш да смъкнеш от цената, но просто не успявам да се въздържа. Винаги съм искала камина!
— Хъм, включена ли е към газовата инсталация? — намесва се Майлс с леко покашляне.
— Защо ни е необходимо да има и газ? — питам с недоумение.
— Истинският огън е красив, скъпа, но изисква много усилия да го поддържаш.
— Но всички обичат истински огън! — направо се провиквам. — Толкова е романтично…
— В хотелите може би — казва той твърдо. — Но не когато се събуждаш сутрин у дома си, покрит с пепел. Когато живеех в пансиона, всяка сутрин трябваше да чистя камината и повярвай ми, не беше никак забавно.
— Всъщност, мисля, че камината е включена към инсталацията — намесва се брокерът, навежда се и сочи към нещо, — така че ако предпочитате, винаги може да минете на газ.
— Хъм, добре… — Майлс се приближава до него и двамата заедно оглеждат нещо в долната част на камината.
— Ето, съвсем лесно може да имате тези приятни, много реалистични газови пламъци. Изглеждат почти като истински огън.
— Но ние искаме истински огън! — протестирам високо аз.
— Скъпа, не съм подозирал, че обичаш истинския огън толкова много — казва Майлс изненадано.
— Ами, всъщност, да… — отвръщам аз и усещам, че се изчервявам леко.
Божичко, сега се чувствам като пълна идиотка. Не исках да го правя на такъв голям проблем!
— С жена ми никога не сме на едно и също мнение — обажда се добродушно брокерът. — Спорим за всичко.
— О, сигурен съм, че ще се разберем за това — казва Майлс и се усмихва мило. — Ние пък никога не спорим, нали, мила? — добавя гордо той.
— Да — усмихвам се и аз.
— Виждате ли? Всичко е наред — смее се Майлс и се обръща към брокера. — И така, да преминем ли към кухнята?
През следващите десет минути разглеждаме първия етаж и после се преместваме в градината. В апартамента ми има само един малък балкон, а винаги съм си мечтала за собствена градина. Тази е идеална, мисля си, докато се разхождам из красивите, спретнато подредени лехи с различни цветя, на които не знам дори имената. Винаги обаче мога да си купя книги за градинарство и да вляза в час, решавам, и мислено си отбелязвам да проверя в Амазон.ком.
— О, виж, можем да си правим барбекюта — казвам, забелязвайки скара под една гигантска папрат. Опитвам се да си представя Майлс в раирана престилка на месар, обръщащ пържолите, докато аз обикалям из градината с чаша „Пимс“ в ръка. Макар да не мога да си представя как ще организираме барбекюта, като и двамата сме винаги толкова заети. Поглеждам към Майлс, но той не обръща никакво внимание на скарата. Вместо това се е втренчил в покрива.
— Както знаете, имотът е на два етажа, но има възможност за дострояване на трети и дори на четвърти, ако преустроите тавана — говори в момента брокерът. — Ако искате, да се качим да разгледате…
— Да преустроим тавана? — Майлс явно е заинтересуван от идеята.
— Да, много от собствениците на къщите на тази улица го направиха. Да влезем вътре, ако желаете.
— Майлс, не искаш ли да разгледаш и градината?
Въпросът ми остава без отговор, защото той вече е влязъл в къщата заедно с брокера. Изпитвам известно разочарование. Исках да му покажа малкия фонтан и барбекюто и всички тези прекрасни растения. Той не видя нищо. Е, ще го направим по-късно, убеждавам се сама и ги последвам обратно вътре.