В суматохата ме избутват зад Лоти, но тя е с ниски обувки, каквито носех преди, а аз в момента съм с високи токчета, така че съм малко по-висока от нея и мога да виждам над главата й. В стомаха ми пърха цяло ято пеперуди. Всеки момент ще го видя отново и нямам представа как ще се почувствам.
И тогава, внезапно, той се появява на сцената със своята китара. Висок е около метър и осемдесет и, разбира се, е облечен в черно от глава до пети. Сяда на стола и отпива небрежно от бирата си, преди да започне да свири.
Не изпитвам абсолютно нищо.
Зяпам го с изумление.
Това ли е той? Това ли е мъжът, по когото бях полудяла? Очаквах да изпитам някаква изключително силна емоция — желание, тъга, гняв, нещо, — но вместо това има просто огромно разочарование. Някога ми се струваше толкова готин, секси, а сега…
— Той носи кожени панталони — прошепвам на Лоти и усещам, че неочаквано и за самата мен съм леко развеселена. Последното нещо, което си мислех, е, че ще ми се стори забавен, но той изглежда като пълен идиот и наистина ми става жал за него! — И то плътно прилепнали! — изсумтявам аз. Ха! Това със сигурност ще я отврати.
— Знам — кима тя с ококорени от възхита очи. — Секси е, нали?
Гледам я с недоумение. Не очаквах такава реакция. Защо не му се подигравам? Защо не се дразня? Да подхвърля някакъв майтап за Майкъл Флетли? Може ли…? Може ли наистина някога да съм си падала по мъж, носещ кожени панталони!
И с кръст на кожена каишка, провесен на гърдите му, забелязвам с ужас. Бутам бързо Лоти с лакът и соча към него.
— Виж кръста му!
Някой обаче ме блъска и ръката ми се свежда по-надолу, в една друга част на тялото му, а явно заради шума Лоти чува друга дума с „к“ и объркването става пълно.
— О, ръцете долу, той е мой — кикоти се тя.
— Не, искам да кажа, че… — опитвам се да кажа, но съм прекъсната от мъжки глас.
— Това е песен, която написах за тази луда въртележка, наречена живот — Били Романи се обажда провлачено и дрезгаво по микрофона; очите му са сведени надолу, сякаш му е неудобно да бъде под светлината на прожекторите.
О, моля те, той се срамува толкова, колкото и Парис Хилтън, мисля си аз, докато Били затваря очи и започва да пее, стене и вие прочувствено с цяло гърло, отново и отново. И така, докато най-накрая — след два биса?! — свършва и с благодарност към вселената последвам Лоти в главното помещение на клуба, за да се отпусна на безопасно място.
— Ето там — сочи Лоти няколко свободни места, към които моментално се устремяваме.
Пфу. Изпитвам невероятно облекчение. Е, това се оказа лесно. Сега тя трябва само да довърши питието си, а после можем да си тръгнем заедно и всичко ще бъде зад гърба ни.
— Дами, това място свободно ли е?
По дяволите, прибързах със заключението.
И двете светкавично вдигаме глави нагоре и виждаме Били, застанал точно до нас, усмихвайки се лениво. Преди тази усмивка можеше да ме разтопи, а сега се чувствам, сякаш съм направена от супертефлонов материал или нещо подобно.
— Да!
— Не!
И двете се провикваме едновременно. Лоти и аз. След това се споглеждаме. Тя ми прави гримаса тип „Какво правиш, по дяволите?“ и ме гледа отчаяно. Внезапно ми дожалява за нея. Да, сега той не ми влияе по никакъв начин, но някога си падах страшно по него.
— Не… никой не седи тук — оставям я да каже въодушевено.
Гледам я как му се усмихва неуверено и направо мога да почувствам копнежа й. Божичко, наистина много, ама много съм го харесвала, нали? Мога да го видя в очите си — това отчаяно желание да ме хареса и той.
И в един кратък миг си спомням всичко. Онова зашеметяващо удоволствие, което изпитах през нощта, в която бяхме заедно. Беше невероятно. Наистина смятах, че той е Мъжът. И след това последва бездънната болка, когато разбрах, че не е. Но когато бях по-млада, така или иначе, се надявах и разочаровах за толкова много неща. Повечето от които пълни глупости, мисля си аз, докато гледам Били и се чудя какво, по дяволите, съм видяла в него по онова време. Господи, ако тогава само знаех това, което знам сега…
— Супер — той обръща стола, прекрачва го и се обляга на облегалката.
Очите ми пробягват по разкопчаната му до пъпа риза и по разпятието на врата му, което лежи на гладките му, обезкосмени гърди. Поглеждам отново към Лоти, надявайки се да видя как повдига подигравателно вежди или пък да споделим съзаклятнически кикот, но не, очите й са изпълнени с копнеж — както мъжете гледат новия брой на списание FHM.