— Аз съм Били — той протяга ръка и виждам сребрист блясък сред задимената стая. О, божичко, това да не би…? Вглеждам се по-отблизо. Точно когато си мислех, че след кожените панталони и разпятието няма накъде да стане по-лошо, то става. Били носи пръстен с череп и кръстосани кости.
— Аз съм Лоти.
— А аз съм Шарлот — казвам аз и стискам ръката му, преди Лоти да успее дори да протегне своята. Разтърсвам я малко по-силно и по-продължително, отколкото е необходимо.
— Ъъъ, здраво ръкостискане имаш — отбелязва той, след като най-накрая го пускам. — Почти ми счупи пръстите.
Както ти счупи, не, направо разби сърцето ми, изкушавам се да отговаря, но се въздържам и просто казвам:
— Майчице, така ли?
Били размърдва пръстите си и се обръща към седящата до него Лоти, която го гледа с обожание.
— Е, какво ще кажеш за свирнята?
— Беше страхотно! Ти си върхът! — въодушевява се тя и после, притеснена от това, което е казала, веднага се изчервява.
Супер! Възможно ли е да бъда още по-задръстена?
Били Романи се усмихва доволно, отмята назад падащата небрежно на челото му черна коса и се навежда по-близо така, че лицето му да се види ясно на мъждивата светлина. Той е такъв, какъвто си го спомням: високи остри скули, тъмни влажни очи, плътни и съвършено извити устни. Трябва да призная, независимо от кожените панталони и нелепите бижута, все още е най-секси мъжът, когото съм виждала.
Което, разбира се, от само себе си го превръща в пълен задник.
— Радвам се да го чуя, защото в момента работим в студио по новия си албум и се опитваме да запишем някои нови парчета. Ще бъдат наистина много диви. Напълно нов стил. Супернеобичайна комбинация — духовното среща физическото, което среща метафизическото.
„Духовното среща физическото, което среща метафизическото“? Изсмивам се. Може да омагьоса Лоти с тази абсолютна глупост, но вече не може да хване и мен.
Само дето той не ми обръща никакво внимание. Внезапно се превърнах в грозната приятелка, която служи за параван на красивата, защото Били се е концентрирал изцяло само върху Лоти.
— Някой казвал ли ти е някога, че имаш невероятно дълги мигли? — пита я той, взирайки се изпитателно в нея.
Нарича се спирала, тъпак такъв, мисля си аз, но моето по-младо Аз само се хихика флиртаджийски.
— И ухаеш прекрасно.
Поглеждам го невярващо. Ей, това не ми го е казвал. Не го е казвал!
— Благодаря.
О, не мога да повярвам, че Лоти се връзва на това.
Всъщност не съм се „вързала“, осъзнавам, гледайки я как си играе с къдриците си като в реклама за шампоан. Направо съм свалена, срутена и паднала в краката му.
Червената лампичка започва да свети ярко в главата ми. Мамка му! По-лошо е, отколкото си мислех. Имам предвид, виж ме само! Аз съм абсолютен лапнишаран. Слушам звънкия момичешки смях и гледам как накланям тялото си към него. Кълна се, само след минута сигурно ще се отъркам в гърдите му. Точно така. Ще се отъркам.
А дори още не сме и на първа среща! Честно, Шарлот Мериуедър, какви ги вършиш? Нямах представа, че преди си била толкова лесна.
— Е, имаш ли си приятел?
О, по дяволите! Трябва да направя нещо. И то бързо. Но какво? Паникьосана съм и отчаяно се опитвам да измисля нещо, когато с ъгълчето на окото си виждам как ръката му се плъзга по коляното на Лоти и преди да се спра…
— Ей!
„Без да искам“ ритам масата и наполовина изпитата халба със сайдер на Лоти пада и се разлива в скута му. Двамата веднага се разделят и той скача от стола си.
— Ооо, толкова съм непохватна! — извинявам се притеснено аз. Повярвайте, трябваше да стана актриса. За това изпълнение щях да спечеля „Оскар“.
— Няма проблем — казва той и се усмихва престорено.
— Имам кърпичка — Лоти вади кърпичка от чантата си и започва да чисти скута му усърдно, докато Били се мръщи на локвичката сайдер, събираща се в краката му.
— Хей, можеш ли да почистиш това? — провиква се към бармана, който събира чаши от съседната маса.
— Моля?
Човекът се обръща и виждам бармана от предишната вечер.
— О, божичко, не, аз ще го направя, вината беше моя — започвам аз, но Били Романи ме спира.
— Това си е негова работа — заявява небрежно. — Нали, човече?
Забелязвам, че барманът стиска зъби леко.
— Точно така — младежът се усмихва любезно, взема парцал и попива петното. — Инцидент, а? — пита той, забелязвайки, че го гледам.
— Ъъъ… да, точно така — потвърждавам бързо и усещам как руменината избива по бузите ми. Никога не съм можела да лъжа добре.
— Искаш ли друго питие?
Обръщам се към Били, който отново разговаря с Лоти. Вече съм набрала инерция и нищо не може да ме спре. За успешното осъществяване на операция „Топ прецакване на задници“ е нужна по-дебела кожа.