— Да, моля — отговарям светкавично преди Лоти. — Искам водка с тоник. — Не че ще пия, с кола съм, но ако има едно нещо, което съм научила през годините, то е, че няма нищо по-омразно за мъжете от това да купуват питие на приятелката параван. — И нека да бъде голяма — усмихвам му се мило.
Били ми се усмихва с толкова свити устни, че и игла не би могла да мине през тях.
— А за теб?
Усмивката му към Лоти е такава, че и Лари Голдстийн би се гордял с нея.
— Ъъъ… да, сайдер, моля — отвръща почервенялото като домат моето по-младо Аз.
— Веднага се връщам — усмихва й се Били отново и се запътва към бара.
Веднага щом изчезва от погледа ни, Лоти се обръща развълнувано към мен.
— Е, какво мислиш?
Че ще спи с теб, ще ти обещае света и след това ще те зареже, искам да й изкрещя, но както пише в книгата ми „Как да бъдеш добър приятел“ — важно е да бъдеш дипломатичен, когато приятел те попита за мнението ти. А и освен това не ми се иска да й разбивам всички илюзии.
Затова предприемам по-тактичния подход, състоящ се от едно многозначително „хъм“.
— Какво? — поглежда ме стреснато и ужасено тя.
— О, нищо — изсумтявам аз. Което, разбира се, е най-сигурният начин да я накарам да настоява да й кажа.
— Не, моля те, кажи ми — започва да ме придумва Лоти.
Колебая се. Трябва да подкова добре нещата. Искам да я предупредя за този мъж, но не искам тя да си помисли, че го правя, защото аз самата съм си паднала по него.
— Повярвай ми, познавам типове като него — не си струва да се занимаваш с такива.
Тя ме гледа, сякаш съм паднала от небето.
— Но той изглежда толкова готин!
— Той си мисли, че е готин — поправям я. — Има разлика. Трябва да излизаш с някой, който те харесва и обича, а не с някой, който харесва и обича само себе си. Човек, който те разбира и познава и който наистина иска да е с теб. — Внезапно си спомням за Майлс и разговора ни за камината. Божичко, защо въобще стана дума за това? Не е нещо особено важно, нали? — Някой, на когото можеш да се довериш и знаеш, че няма да те предаде — добавям бързо. Защото независимо от всички различия, които имаме с Майлс, със сигурност знам едно: че винаги мога да разчитам на него. И това е най-важното.
Лоти кима с разбиране, но мога да видя, че точно в момента не мисли за лоялността и доверието, а за готиния вид на Били Романи и за сексапила му. Знам го, защото на нейната възраст това бяха основните ми критерии, когато става дума за избор на гаджета. Говорейки за това…
— И който не иска да бъде следващият Лиъм Галахер — продължавам, сещайки се за Роб, който спеше с дисковете си на „Оейзис“. После правя бърз преглед на някои от недоразуменията, с които съм излизала. — Освен това не ти трябва алкохолик — това беше Арчи, студентът по право. Скъсах с него, разбира се, но той беше толкова пиян, че май не разбра. — Ето ти един съвет: ако един мъж е толкова пиян, че се срутва на тротоара пред бара, остави му номера на местния клуб на „Анонимните алкохолици“ и го зарежи на мига.
Лоти се разсмива, тънейки в невинно невежество, защото си няма и представа, че всичко това й предстои. Макар че, ако имам късмет тя да се вслуша в някои от нещата, които й казвам, може и да се поучи от грешките ми. Поне се надявам…
— О, да, човекът трябва да има амбиции… — вече съм набрала скорост, а и при мисленото изброяване на бившите съм стигнала до Зак, който живееше на палатка в задния двор на свой приятел. Зак беше дълбоко депресиран и мрачен тип, мразещ обществените ценности, който говореше постоянно за агонията на живота и как е нужно да запазиш личността си непокътната сред този гигантски водовъртеж от безумни страсти. Съгласявах се с всичко, което кажеше, и тайничко желаех и аз да бъда така дълбоко депресирана и мрачна. За нещастие (дали?) бях прекалено повърхностна и накрая винаги си плащах за това. — … някой с перспективи — завършвам с патос.
— Били свири в група — напомня ми Лоти.
— Именно. Никога не излизай с музикант или със скейтбордист.
Тя ме поглежда изненадано и се засмива.
— Не ставай глупава.
— Той ще те нарани, Лоти — предупреждавам я и ставам вече напълно сериозна. Болезнените спомени, които мислех, че съм погребала дълбоко, излизат отново на повърхността и внезапно ме обзема истински страх. — Моля те, стой далеч от него.
— Ей!
До нас отново се появява Били. С празни ръце.
— Помислих си, че може би ще е по-добре да си вземем пиячка от магазина и да отидем на купон в къщата на мой приятел. Ще ходим там с още няколко души. — Гледа само в Лоти, сякаш аз съм невидима. — Ще бъде супер, ако дойдеш с нас. Какво ще кажеш?