Сърцето ми забива учестено. Това е.
— Е? — Били чака с ръце на бедрата. — Идваш ли, кукло?
Кажи „не“! Моля те, кажи „не“!
— Ами… — Лоти поглежда колебливо съм мен. Мога да усетя терзанието й. От една страна, съм аз, казваща й да откаже, а, от друга, са слабините й, тласкащи я да приеме поканата.
— Всъщност нещо не се чувствам добре — изстрелвам в отчаянието си. Не мога да оставя слабините на двайсет и едно годишното ми Аз да вземат такова важно решение. — Нещо ми се гади. Трябва да отида до тоалетната.
Лоти ме поглежда притеснено.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Ако нямаш нищо против — простенвам немощно. Добре де, малко послъгвам, но нали е в името на моето собствено добро.
— Съжалявам — обръща се Лоти към Били, докато ме прегръща през раменете, — но няма да мога. Благодаря ти.
— Не се притеснявай, някой друг път тогава — свива той рамене, обръща се и изчезва в клуба.
Гледам го как си отива и не мога да се сдържа да не се усмихна. Макар и малка, все пак това е първата ми победа.
Двайсета глава
Супер! Първото нещо, което махам от списъка си.
На следващата сутрин седя на бюрото в офиса си, разгръщам намачкания лист, на който бях написала съветите си за моето по-младо Аз, вземам дебел черен маркер и с огромно удоволствие зачертавам първото:
В никакъв случай недей да правиш секс с Били Романи.
Доволна съм от себе си. Миналата нощ беше пълен успех. След като Били Романи си тръгна, някак си чудотворно се възстанових. Всъщност десет минути по-късно се почувствах толкова добре, че можех да шофирам и предложих да закарам Лоти до тях. Което донякъде обяснява доброто ми настроение. Другата причина е, че…
— Честит рожден ден!
Вдигам глава и виждам, че вратата е широко отворена и до нея е застанала Беатрис в позата на асистентка на някакъв фокусник. В ръце държи голяма картонена кутия, в която очевидно има нещо сладко.
— Тъй като сме си само двечките, реших да не купувам цяла торта — чурулика тя. Бузите й са почервенели от вълнение. — Вместо това взех тарталети „Ред велвет“ със захаросана глазура. Само почакай да ги пробваш, ще се пристрастиш!
Което всъщност означава: „Помощ! Вече съм пристрастена. Името ми е Беатрис Спенсър и аз съм пристрастена към малки тортички.“
— Не трябваше да си правиш труда! — усмихвам й се с благодарност.
— Глупости! — отвръща Беа и поставя кутията на бюрото ми. — Пропуснала си десерта миналата вечер, така че заслужаваш награда. — Отваря капака и замечтано си поема дълбоко дъх.
— Четири?
— Е, една никога не е достатъчна — казва мъдро тя, докато маха хартиената опаковка.
Изглежда, Беатрис се е превърнала в тортодилър, за да може в буквалния смисъл да засища своя порочен навик.
— Ммм… — въздиша тя в екстаз, заровила устата си в глазурата.
Поглеждам към малките тортички, седящи там в цялата си червена дяволска изкусителност, напоени с мляко, бяла и рафинирана захар, вероятно осквернени и от фъстъци, тъй като са били в близост до някакви сладкиши с фъстъчено масло. Заради всичките си алергии няма никакъв шанс да ги опитам. А и нали се опитвам да се храня здравословно?
Да, но нали не искам да обидя Беатрис? Пък и една малка хапчица едва ли ще ми навреди, казвам си аз, и отхапвам предпазливо. А и това е рожденият ми ден…
Да, има доста захар. Мека, сладка маслена глазура и богат, наситен, шоколадов слой. Уау, разбирам защо Беатрис е пристрастена. Не че това ще се случи и с мен, успокоявам се бързо, сещайки се за тренировката ми по-рано тази сутрин. Изпитвам известно чувство на вина и решително оставям тортата в кутията.
— Е, как ще празнуваш тази вечер? — поглежда към мен Беатрис. Връхчето на носа й е покрито със сметана.
— Ще вечерям с Майлс и стари приятели — казвам и отпивам глътка кафе. — Спомняш ли си Ванеса и Джулиан?
— Ами, не… не съм сигурна — асистентката ми слага ръка пред устата си, опитвайки се да се сети, и един от пръстите й случайно докосва носа й. Беа открива сметана, обърсва я и лакомо я облизва от пръста си.
— Ето, виж… — започвам да търся из снимките в компютъра си, докато най-накрая намирам една тяхна.
— О, да, сега се сещам — кима тя. — Той е адвокат.
— Да, така е.
— И е страшно секси — добавя размечтано.
— Харесва ли ти? — поглеждам отново снимката.
Знам, че Джулиан е привлекателен, но е трудно да възприемеш съпруга на най-добрата си приятелка по този начин. Особено когато знам всичко за личните му навици, като използването на машинка за скубане на космите в носа и оставянето на голяма част от тях по мивката.