Внезапно разказът на Ванеса за това как са правили с Джулиан секс като зайци навсякъде и постоянно, преди да се родят децата, изплува в ума ми. Минала е повече от седмица, откакто с Майлс сме прекарали нощта заедно, и много повече, откакто сме правили секс. Признавам, че и двамата сме затрупани с работа, а и знам, че страстта отстъпва малко на заден план в една зряла, продължителна връзка, но именно затова е особено важно да се полагат дори повече усилия в това отношение.
Бързо отивам в спалнята, сменям пижамата със сатенена нощница и разрошвам небрежно косата си. Да се надяваме, че това ще раздвижи малко нещата, казвам си аз, напръсквам леко китките си с парфюм и ги допирам до деколтето си, както пише по женските списания, че трябва да се прави.
Запалвам нощната си лампа и се отпускам небрежно в леглото, после скачам отново и загасвам основната лампа. Леко, сумрачно осветление. Много е важно да има подходяща атмосфера в спалнята. Изправям възглавницата и заемам прелъстителна — поне според мен — поза. После започвам да чакам. Все още чувам телевизора, но съм сигурна, че Майлс ще дойде всеки момент.
Продължавам да чакам.
Може би трябва да запаля ароматни свещи. Ставам и запалвам една голяма свещ — ароматът й е комбинация от ванилия, мускус и жасмин и ухае невероятно. Вдишвам го дълбоко, докато си играя с панделките на нощницата си. Смъквам надолу презрамката на едното си рамо. После и другата. Ъъъ. Не, така изглеждам прекалено драматично, решавам, и ги вдигам отново.
Ослушвам се за някакво движение оттатък, но чувам само звука на телевизора. Поглеждам нервно часовника си. Минали са вече двайсет минути. Поколебавам се, а после се провиквам с най-прелъстителния си глас: „Майлс? Идваш ли в леглото?“
Нищо.
Чакам още малко, после пак го повиквам: „Майлс?“ Няма отговор.
Само изстрели от пистолети и звукът на полицейска сирена.
О, писна ми! „Майлс, вече крещя, чуваш ли ме?“
Очевидно не, тъй като няма никакъв резултат. Ставам ядосана от леглото и нахълтвам в хола, където заварвам Майлс заспал на дивана, с килната настрани глава и с отворена уста, да хърка леко, но ритмично.
Гледам го и в един момент се колебая дали да не го събудя и да настоявам да прави секс с мен на рождения ми ден, но после решавам да не го правя. Майлс е безполезен, когато е на няколко чашки. Сякаш отгатнал мислите ми, той изведнъж се отпуска изцяло на дивана, завърта се и се сгушва сред възглавниците. Пък и, да си призная честно, пламъците на страстта, които се опитвах да запаля в него, загаснаха моментално и в мен самата при тази гледка.
Затова просто спирам телевизора, завивам спящия си нелюбовник със завивката на дивана и се връщам в спалнята.
И си лягам сама.
Поглеждам към часовника. Едва десет и половина е, а аз съм вече в леглото. На рождения си ден. Ако някой ми беше казал преди десет години, че ще си бъда в леглото преди единайсет часа на рождения си ден, никога нямаше да му повярвам. Тогава рождените дни минаваха в шумни купони, напивания и стоене до изгрев-слънце. Както казах и преди, наистина имам много да си наваксвам по отношение на съня.
Пускам уредбата с успокояваща музика и овлажнителя за въздух, духам свещта и загасвам лампата. Поставям маската си за очи и се опитвам да се отпусна в тъмното и да заспя, но умът ми е на друго мнение.
Чудя се какво ли прави Лоти сега? — обажда се тъничкото гласче в главата ми.
Не знам, сигурно купонясва.
Къде ли е купонът? — продължава досадникът.
Въртя се в леглото. В старата ми къща, спомням си и се връщам мислено назад към купона, с който отпразнувах двайсет и втория си рожден ден. Смътно си спомням как протече. Всъщност бях го забравила напълно, но Лоти ми припомни за него миналата вечер, когато спомена, че ще празнува. Даже ме покани. Което си е доста странно, като се замислите, но, така или иначе, не можех да отида, защото и аз празнувах.
Но можеш да отидеш сега, казва изкусително гласчето в главата ми.
Разбира се, пренебрегвам веднага тъпата идея. Може ли да има нещо по-нелепо? Да се измъкна от топлото си удобно легло и да се замъкна на някакъв купон? Току-що вечерях в компанията на най-любимите си хора — приятеля ми, най-добрата ми приятелка, съпруга й… Не искам да ходя на някакъв тъп купон.
От друга страна, ще бъде доста интересно. И може би забавно.
Да, много по-забавно от това да лежиш сама, без да можеш да заспиш, докато приятелят ти хърка в другата стая на дивана — подклажда огъня тъничкото гласче.
Колебая се известно време.
Ами Майлс?
Какво за него? Той спи като пън. Ще се прибереш, преди да се е събудил. Дори няма да разбере, че си излизала.