Като стана дума… Вече изгарям от жажда, затова си проправям път към бара, за да се снабдя с някакво питие. Тук, на известно разстояние от дансинга, е малко по-спокойно. Забелязвам свободен стол и се отпускам с облекчение на него.
— Да, какво ще желаете?
Вдигам глава и виждам две светлосиви очи, отправени към мен очаквателно иззад бара. За секунда изпитвам онова смътно усещане, когато си мислиш, че познаваш човека и ти се приисква да му се усмихнеш и да кажеш „здрасти“, след което осъзнаваш, че няма откъде да го познаваш и трябва да се спреш, преди да заприличаш на пълен идиот.
— Ами… да, бутилка минерална вода, ако обичате.
— Идва веднага — кима барманът.
Той се наканва да се отдалечи, за да донесе водата ми, но любопитството ми надделява.
— Извинете?
Мъжът се спира по средата на крачката си.
— Да сме се срещали преди?
Той ме поглежда по-внимателно, после поклаща глава.
— Не, не мисля.
Чувствам се неловко.
— Сбъркала съм, съжалявам. Просто имах чувството, че сме се виждали и преди.
— Сигурно е така. Работя на бара и в друго заведение, „Уелингтън“.
— О, да, оттам ви познавам — връщам се мислено към миналата вечер. — Извинявам се още веднъж за вчера.
Той повдига въпросително вежди.
— Разлях питие; вие го почистихте.
— А, да — сеща се той. — Бяхте с момчето от групата, Били Романи.
— Не ми припомняйте — правя гримаса аз и той се усмихва.
— Не сте му фен, май?
— Може и така да се каже — усмихвам му се и аз престорено. — А вие?
Барманът свива устни и засмуква въздух между зъбите си.
— Не е точно моят тип музика — казва дипломатично, но начинът, по който помръдват мускулите на челюстта му, ме кара да мисля, че ще бъде по-добре да сменя темата.
— Значи… ъъъ, работите и тук? — питам и в същия момент ми се приисква да не си бях отварял устата, имайки предвид очевидния отговор на този тъп въпрос.
— Ами, да, все някой трябва да го прави — шегува се той.
— Не ви ли харесва тук? — внезапно усещам, че съм си намерила съюзник. Явно не само аз страдам.
— Е, не бих го нарекъл работата мечта — продължава барманът, — но имам нужда от пари и житейски опит. А и бакшишите са доста полезни — добавя и ми смигва безсрамно.
Чувствам, че пак се изчервявам като ученичка и когато мъжът се обръща да ми донесе питието, го оглеждам по-внимателно. Въпреки че го видях в „Уелингтън“, не му бях обърнала особено внимание. Има дълга конска опашка и е облечен в раздърпана хипарска тениска на цветни петна, но въпреки това е доста привлекателен, осъзнавам, като се старая да не гледам прекалено настойчиво загорелите му мускулести ръце, но всъщност гледам само и единствено тях.
Разбира се, само на чисто естетическо ниво. Имам предвид, не е като да съм си паднала по него или нещо такова. Нали си имам приятел? Много мил и красив приятел. С когото ще си купуваме къща и ще живеем заедно.
Освен това той всъщност още е момче. На практика е бебе.
Когато се навежда да вземе бутилка вода от долните рафтове на хладилника, тениската му се повдига и — без да искам се заглеждам в разкрилата се част от мускулестия му гръб. Бързо вдигам поглед и започва да се озъртам разсеяно наоколо. Божичко, ама тук наистина е много горещо, нали? Усещам как под бельото ми се стичат цели струйчици пот, грабвам подложката за бира и започвам да си вея с нея.
— Заповядайте — усмихвайки се, барманът ми подава водата. Загорялата му ръка се сгъва и мускулите му се очертават ясно, когато се протяга през бара към мен.
— Ъъъ… благодаря — искам да взема бързо бутилката, но ръцете ни някак се сблъскват, пръстите ни се докосват и аз я изпускам.
— За малко — казва той, улавяйки я умело и отново ми я подава.
— Божичко, обикновено не съм толкова непохватна.
Вдигам глава и улавям погледа му, при което нещо странно се случва със стомаха ми… и дори с някои мои части малко по-долу. Какво, по… Обзема ме ужас. О, не, не може да бъде.
Превръщам се в стара чанта!
Нали знаете, онези възрастни жени, които посещават клубовете и дискотеките, за да забършат някой неопитен младеж и да се насладят на свежа плът? Лицето ми пламти като пещ, затова плащам бързо водата и се обръщам към дансинга. Честно, какво правя? Заглеждам се в барман, който сигурно е десет години по-млад от мен, най-малко? Ами то, практически съм достатъчно стара, за да му бъда майка. Добре де, не чак толкова, но за по-голяма сестра ставам. Негова много по-голяма сестра.