И като стана дума за тотален шок, какво да кажем за Оли? Все още съм зашеметена от откритието, че този наистина приятен барман и онзи наистина дразнещ тип от ресторанта са един и същи човек. Просто не мога да си го избия от главата. И от чувството, което изпитах към него — към по-младия, разбира се.
Искам да кажа, напълно безобидно е да харесаш някой, който е десет години по-млад от тебе. Това си е като фантазия, като да си падаш по принц Хари (да, признавам си го, но моля ви, не казвайте на никого), но какво става, когато той не е по-млад? Когато е на същата възраст? Когато е реално? Това означава ли, че вече не е безобидно? Леко започвам да се паникьосвам.
Което, разбира се, е напълно нелепо, защото аз дори не харесвам този човек такъв, какъвто е сега, а какво остава да си падам по него.
— Извинявай, имаш ли огънче?
Мислите ми са прекъснати от женски глас и аз прекъсвам масажа на стъпалата си и вдигам глава.
Чакай малко, това момиче звучи като… Ванеса.
Стои до мен със своята изрусена коса и ярко червило, размахва незапалената си цигара и ми се усмихва широко. Божичко, радвам се да я видя. Едвам се удържам да не я прегърна.
— Леле!
Изведнъж забелязвам, че се е втренчила в мен и ме гледа страшно съсредоточено, сякаш иска да проникне в главата ми.
— Да? — старая се гласът ми да звучи нормално, но сърцето ми ще се пръсне. Тя ме позна.
— Ъъъ, нищо — Неса разтърсва глава, сякаш иска да прогони някаква мисъл. — За момент ми заприлича на някого.
— Така ли? — питам плахо с нещо между страх и вълнение.
— Да, но само за секунда. Всъщност въобще не си приличате.
За един кратък миг изпитвам силно разочарование. Знам, че съм се променила много — и слава богу! — но едва ли съм напълно различна личност от най-добрата й приятелка. Нали?
— О, не ми обръщай внимание — продължава тя. — Не съм на себе си в момента. Така е като си влюбен — казва високо, но е очевидно, че проблемът не е в това. — Знаеш ли, някой някога ми беше казал, че влюбването е форма на лудостта. И е вярно! — засмива се звънко и започва да рови в розовата си сатенена чантичка във формата на ягода.
Гледам Ванеса и ми е толкова странно да я виждам с такава малка чанта. Откакто си има Руби и Сам, винаги ходи с онези гигантски чанти за майки, пълни догоре с купища полезни неща.
— По дяволите, сигурна съм, че имах някъде тук запалка.
— Чакай, мисля, че имам някакъв кибрит — бъркам в джоба на сакото си и вадя кутийката кибрит, която взех от бара. Сега никъде вече не се пуши и няма да видиш от онези рекламни кибрити на заведенията, които едно време ги имаше навсякъде, а аз постоянно имам нужда от кибрит за ароматните си свещи.
— Благодаря — усмихва ми се признателно Ванеса, запалва цигарата си и дърпа силно, докато бавно се придвижваме на опашката. — Уф, това ще трае цяла вечност — мърмори тя и издухва дима през ноздрите си. — Приятелят ми ще си помисли, че съм избягала с друг мъж. — После се навежда по-близо към мен и ми доверява: — Е, той все още не ми е приятел в онзи смисъл, сещаш се. Излизали сме само три пъти, но вече съм лудо влюбена в него — усмихва се развълнувано. — Казва се Джулиан и учи за адвокат.
Слушам я замаяно как продължава да говори и говори на мен, една напълно непозната, както правят момичетата, когато са влюбени и просто искат да споделят с всички колко са щастливи, как се чувстват и колко прекрасен е Той. Разбира се, аз знам всичко това. Чувала съм го и преди.
И все пак…
Докато тя продължава да разказва наред, внезапно ме блъсва мисълта колко различна е тази Ванеса, която седи с мен в дамската тоалетна и говори за Джулиан, от Ванеса, която видях само преди няколко часа на вечерята по случай рождения ми ден.
Тази Ванеса спира за малко, усмихва се замечтано и после се разсмива:
— А може би просто съм луда.
Момичето пред мен гледа с широко отворени очи света около себе си и е изпълнено с вяра и надежда за щастие и за това сияещо ново нещо, наречено „любов“, а Ванеса отпреди няколко часа беше нещастна, апатична, почти смазана.
Наблюдавам я как вади пудрата от чантичката си, а после си слага и от онова алено червило, което преди беше нейната запазена марка. Рисува две съвършени правилни линии на горната си устна, притиска я до долната, за да добие и тя цвят, а после попива червилото с ловко движение на китката си. Другата Ванеса не е носила ярко червило от цяла вечност. Всъщност тази вечер тя нямаше никакъв грим, освен блясъка за устни, който й дадох, а косата й беше вързана отзад на възел, както обикновено напоследък. Очевидно не беше имала време да си вземе душ, тъй като детегледачката закъсняла.