— Защото е важно да правиш това, което обичаш, не мислиш ли? — прекъсва ме тя, преди да довърша. — Баща ми винаги казва, че прекарваме на работа ужасно много време, така че ще бъде добре да правим нещо, което обичаме, нещо, което желаем страстно.
Обхваща ме лека несигурност. Божичко, баща ми наистина винаги го казва. Да си призная, никога не съм желаела страстно да се занимавам с пиар, нито дори съм изпитвала нещо близко до това чувство, но колко хора всъщност желаят страстно работата си? Намирам тази мисъл за успокояваща.
— Така е — съгласявам се аз. — Но е прекалено идеалистично. Понякога трябва да правиш компромис и да се фокусираш върху кариера, която ще ти позволи да си плащаш сметките си и ще ти осигури финансова сигурност — допълвам бързо. — Да, може би няма да правиш нещо, което желаеш чак толкова страстно, но пак може да е вълнуващо и удовлетворително. — Виждам, че съм приковала вниманието на по-младото ми Аз и изпитвам задоволство. Виждате ли? Това му е хубавото да си по-възрастен: имаш опит, познания, зрялост и преценка за това, което е наистина важно в живота.
— Ъъъ… не, благодаря — казва иронично Лоти. — Вълнуващо и удовлетворително — повтаря после замислено. — Това не звучи забавно.
— Ами смисълът на живота не е само в забавленията — отговарям и усещам, че леко се изнервям.
— А в какво? — пита простичко тя.
Въпросът й ме заварва неподготвена. Отварям уста да й отговоря, само че не мога. Не знам какво да кажа. Защото тя е права, осъзнавам внезапно. В какво е наистина смисълът?
Трясването на входната врата ме спасява.
— О, по дяволите, сигурно някое от момчетата се прибира — изпъшква Лоти. — Чакай малко, трябва да отида до тоалетната преди него.
Тя скача и излиза от стаята, а аз си спомням какво беше да споделяш една баня с шест други души. Да чакаш своя ред, за да си вземеш душ сутрин и когато най-накрая влезеш, да откриеш, че няма никаква топла вода. Да бързаш за тоалетната през нощта, но някой друг да те е изпреварил. Да се ослушваш за затварянето на входната врата, за да можеш да си вземеш спокойно дълга вана, и тъкмо тогава някое от момчетата да се върне и запътвайки се към банята, да започне да се оплаква от снощното люто къри…
— Извинявай, какво казваше? — пита Лоти, след като се връща отново в стаята.
Поглеждам я изненадано. Очаквах да се забави повече — все пак трябва да си измие зъбите, да си махне грима, да се измие, да си сложи крем преди лягане. Вечерната процедура на мен ми отнема цяла вечност. После ми просветва и казвам със съчувствие:
— О, някой те е изпреварил?
— Не — усмихва ми се тя в отговор и скача отново на леглото си. — Готова съм.
Готова е?
Продължавам да я гледам, без да разбирам за какво говори. Какво има предвид под „готова съм“? Как може да е готова за десет секунди? Аз стоя в банята поне четиридесет и пет минути.
След това осъзнавам, че не е махнала грима си.
Все пак, обажда се тънкият гласец в главата ми, тя ще го изчисти, нали? Имам предвид, божичко, всяка жена знае, че кожата се възстановява през нощта и трябва да бъде абсолютно чиста, за да може да попие подхранващите съставки от нощния крем.
Изведнъж ме обхваща леко безпокойство.
Нали всички знаят?
— Ъъъ… няма ли да си махнеш грима? — питам небрежно.
— Уф, не. Не ми се занимава… — Лоти се прозява широко, потърква очите си с външната страна на дланта си и при това движение размазва черната си очна линия по бузите си.
Потрепервам нервно вътрешно и опитвайки се да не мисля за нещастната си кожа, мислено добавям поредната точка в списъка:
Винаги почиствай грима си преди лягане.
Като споменах списъка…
— Знаеш ли, вместо да живееш под наем, трябва да се замислиш да си купиш свой апартамент — подхвърлям аз. — Тогава ще си имаш собствена баня.
— Да бе, да! — засмива се тя в отговор, сякаш съм казала нещо много смешно. — И с какво ще го купя?
— Със спестяванията си — продължавам да обяснявам, като едновременно с това се навеждам и вдигам една хавлия от пода. Боде ми очите, откакто сме се качили тук. Сгъвам я и я мятам на облегалката на стола.
— Нямам никакви спестявания — изпухтява Лоти. — Освен овърдрафта ми. Всъщност… — поколебава се за миг — имам овърдрафт за три хиляди, в който са останали шейсет лири. Това брои ли се?
— Не, не се брои — казвам бързо и внезапно ми се струва, че заприличвам на Майлс, когато е отчаян, че нищо не разбирам и само обърквам всичко, свързано с инвестиционните фондове. Вече мога да разбера логиката му. Донякъде. — Но трябва да започнеш отнякъде. Открий си сметка за спестявания — съветвам я и се протягам за друга кърпа. — Не е нужно да вкарваш много пари вътре, само по няколко лири месечно, но постепенно ще видиш как ще се натрупат. — Свършвам с кърпите и започвам да прибирам останалата част от нещата. Така и така съм почнала… — И ако бях на твое място, щях да започна да отделям за пенсия, може би дори и да инвестирам тези пари в нещо изгодно. — Слагам някои от дрехите в чекмеджетата и мислено се връщам към списъка си. — И една тайна вътрешна информация: ако имаш възможност, купи си акции в нещо, наречено „Гугъл“. — За малко се отнасям в света на мечтите и си представям как харча милионите си. Първо, ще дам една солидна част на родителите и на приятелите си. Сещам се и за Ванеса и за нейния съвет. — О, и преди да съм забравила, започни още отсега да правиш упражнения за тазовите си мускули.