Или който поне си мислех, че съм искала, само че когато най-накрая го получих, се оказа, че не е точно въплъщение на мечтата ми. Отпускам се назад на дивана, главата ми ще се пръсне. Честно казано, вече започвам да се чувствам малко изгубена. Сякаш съм участвала в някакъв маратон през последните десет години, а изведнъж финиш линията е изчезнала. Имам предвид, ако не искам това, какво искам тогава?
Божичко, положението е доста сериозно за събота сутрин, нали?
Разтърквам пак възпалените си уши и се прозявам широко като сънлив хипопотам. Още не съм си изпила кафето, давам си сметка, и затварям очи за миг. Наистина съм уморена. Разсъмваше се, когато се добрах до леглото си, така че през тази нощ не съм спала повече от три–четири часа. Всъщност по-правилно е да кажа „тази сутрин“, мисля си сънено, и се търкулвам на възглавницата.
После се сепвам.
Ауч, каква е тази ужасна миризма? Ноздрите ми се разширяват, за да подуша по-добре. Ууу, мирише като застояла пот и цигари.
И това е така, защото наистина е застояла пот и цигари.
Внезапно осъзнавам, че миризмата идва от косата ми. Обикновено тя е мека и лъскава и ухае на бъз, жожоба или нещо друго ефектно, но елегантно, а сега от нея се носи миризма като от стар скитник и нечия чужда подмишница. Подушвам още веднъж за всеки случай. Да, „уханието“ наистина идва от мен. Скачам веднага от дивана.
Може да не знам какво искам в момента, но знам определено от какво имам нужда: от душ.
След като обилно измивам косата си с шампоан и я поливам и с двойна доза балсам, оставам неподвижно под силната струя на водата. Наслаждавам се на горещата вода със затворени очи и вдигната нагоре глава. Мисля за Лоти — спяща в леглото си, без да е свалила грима си. Божичко, представяте ли си каква ще бъде кожата й днес, потръпвам мислено и изстисквам на пръста си малко от специалната тубичка с микродермоабразивни кристали и старателно разтривам по бузите си. Няма нищо по-лошо от това да спиш с грим. Тя ще изглежда ужасно тази сутрин.
И ще се чувства ужасно, продължавам да си мисля, сещайки се как се строполи пияна, със спагетите в едната ръка и чаша кафе в другата. Божичко, горката тя. Може би няма да спечеля конкурс за най-добре прекарана сутрин, но тя със сигурност ще има най-адския махмурлук на света.
Обличам халата си, правя си нова порция кафе и след това известно време се разхождам безцелно из апартамента си. Проверявам си пощата. Почиствам си веждите. Изхвърлям органичните зеленчуци от дъното на хладилника, които са почнали да загниват. Оправям възглавниците.
Целият ден е пред мен. Винаги прекарвам уикендите с Майлс и този нямаше да бъде различен. Всъщност нарочно бях уредила да нямам никаква работа през тези два почивни дни, за да можем да правим от онези неща, които двойките правят заедно, тъй като в последно време все бях заета и почти не се бяхме виждали с Майлс. „Преоткриване на чувствата“, както пише в книгите ми за самопомощ за това, как да имаме успешна връзка. Само дето не се получи точно така, нали?
Спирам с оправянето на възглавниците, поставям ги старателно на местата им по ъглите на дивана и се оглеждам разсеяно наоколо. Знам какво да правя, решавам изведнъж, ще се обадя на Ванеса. Протягам се за телефона, после се отказвам. Тя ще се занимава с децата и няма да има време да си говорим и ще проведем един от онези разговори, при който всяка трета реплика е „Не, Руби, не. Мама говори по телефона“. Освен това тя си има достатъчно проблеми, за да я товаря с моите, решавам аз, сещайки се за разговора ни в дамската тоалетна миналата вечер. Ситуацията при нея май е доста притеснителна. Добре, тогава… Може би трябва да изляза да потичам малко, да направя няколко упражнения. Да, ама имам мускулна треска от танците снощи. Не съм подозирала, че танците могат да бъдат толкова изтощителни. Ами тогава…
Нищо не ми хрумва. Честно, какво се предполага да правиш, когато току-що си скъсал с някого? Хвърлям поглед към лавиците по стените, претрупани с книги за самопомощ, наръчници и ръководства. Очите ми минават по заглавията. Има всичко — от „Да се справим със стреса“ до „Силата на позитивното мислене“, но нямам нищо за разделите. Дори в любимата ми — „Добър слушател, добър любовник“. Но пък ако човек е добър слушател и добър любовник, едва ли ще му се налага да къса с някого, нали?
Вземам лаптопа си, влизам в Амазон.ком и написвам кодова думичка „раздяла“. Излизат цял куп книги:
„Да оцелееш сам“, „Когато двамата станат един“, „Ти не си сам“, „Разделите на гейовете“ (тази я пропускам), „Преодолей го“ и „Да продължиш нататък“…