— И на всичко отгоре, — продължи шефът на проекта — утре й предстоеше задача.
— Каква?
— Утре й предстоеше задача — повтори отчаян събеседникът му. После се залюля, подпря се на стената и въздъхна.
Едва на следващия ден, Фолджър научи отговора на въпроса си. Чрез различни потайни канали, до него достигна информацията, че готвели Валери за вивисекция.
Същата нощ Фолджър се изкачи на планината, която се издигаше в центъра на острова. Върхът беше обрулен от ветровете. Фолджър приседна на един камък и се загледа в тъмните води на Атлантика. После вдигна глава и намери Южния кръст. Заръмя.
— Е, по дяволите — Фолджър се надигна и заслиза обратно.
Фолджър взе един от институтските скутери, излезе зад носа и хвърли котва. Спусна металната решетка и се зае да нагласява водолазната екипировка. От време на време прошепваше в сонекса: „Запитване — Валери — Местонахождение.“
Не подозираше какво го чака.
— Ставайте, сеньор Фолджър — събуди го разтревоженият глас на Мария. — Видели са я.
Той се надигна и разтърка очи.
— Добре де, събудих се. Кого са видели?
— Голямата бяла акула. Онази, която погуби Мануел преди три дни. Забелязали са я в залива малко след изгрев слънце.
— Ужасен начин за започване на деня — Фолджър се прозя.
— Приготвила съм ви закуска.
Катерът беше привързан на другия край на пристана. Когато минаваше покрай голямата алуминиева лодка, от палубата го повика Инга Линдфорс.
— Добро утро, сеньор Фолджър. Вашият отговор?
— Не — рече той и отмина.
Малигнената вълна на войната най-сетне достигна до Фолклендските острови. Под заплаха бе поставено самото оцеляване на института. Много членове го напускаха, други оставаха за да се бият.
Осакатеният Фолджър беше от онези, които казаха „сбогом“.
Докато се спускаше надолу в тъмната бездна, Фолджър изведнъж осъзна че диша учестено. Отпуснал се бе да го носи течението, а той се мъчеше да подреди обърканите си мисли. Само едно тънко найлоново въже го свързваше с катера отгоре. За въжето беше завързана телена мрежа и мях, напоен отвътре с овча кръв за примамка.
Фолджър направи последен преглед на своя малък арсенал. За лявата ръка бе привързан подводния пистолет, който изстрелваше куршуми със специален заряд. За това, което бе останало от дясната — електрическата палка.
Нещо се размърда в периферното му зрение.
Две арогантни, самоуверени сенки изплуваха от мрака. Линдфорсови носеха само маски, плавници и шнорхели. Единственото им оръжие бяха ножовете.
Фолджър пое насреща им и вдигна подводния пистолет. В отговор Пер Линдфорс се усмихна и в мрака блеснаха два реда бели зъби. Двамата се приближиха към него с няколко силни замаха.
Фолджър направи рязък завой, насочи пистолета към Пер и натисна спусъка. Инга остана зад него. Пер блъсна дулото с ръка, миг преди да го прострелят. От сътресението пострада само Фолджър, който бе леко замаян. Като на забавена лента гледаше как към него се протяга ръката на Пер, в която блесна нож.
Инга изпищя зад него. Фолджър извърна глава.
Право към лицето му се носеше разтворена, озъбена паст. Фолджър гледаше като хипнотизиран острите зъби. В последния миг, акулата сви рязко и се нахвърли върху Пер. Масивната челюст се затвори и изтръгна огромен къс месо от гърдите му. Акулата се преви одве и захапа повторно. Краката на Пер бавно заплуваха към повърхността, оставяйки след себе си кървава диря.
Фолджър потърси с очи Инга. Част от трупа й и главата с разпилени руси коси се носеха зад разчленения корпус на мъжа.
Фолджър се извърна. Акулата затваряше кръга зад него, окото й го фиксираше с хладно любопитство.
Фолджър вдигна електрическата палка пред гърдите си. Пружината на пистолета се бе скъсала при предишния изстрел.
Никой от двамата не изпускаше другия от погледа си. Нещо се мярна на корема на акулата. Стори му се, че прилича на опознавателен знак на Военноморските сили. Фолджър отчаяно зашептя в сонекса:
— Запитване — Валери — Запитване — Валери.
Акулата продължаваше да кръжи около него. Изведнъж Фолджър осъзна, че тя се движи по спирала, в чийто център е той.
— Запитване — Валери — аз съм Фолджър.
— Фолджър — дойде неочаквано отговор — Валери.
— Валери — Обичам те.
— Гладна съм — Обичам те.
Изведнъж акулата сви рязко и се насочи право към него. Огромните челюсти се разтвориха, блеснаха остри, триъгълни зъби.
Фолджър отчаяно размаха палката. Челюстите се затвориха на метър от него и акулата се плъзна встрани. Толкова близо бе, че можеше да я докосне с ръка. Сивкавото тяло се изгуби в открито море и Фолджър бавно се издигна към повърхността.