— Искаме да останем тук!
Делфинът рече:
— Няма защо да крия. Аз също искам да остана в тайния град.
— И аз!
— И аз!
Тополата почеса косата си и се умисли.
— Нашето мълчание означава съгласие — мъдро се произнесоха крокодилът и морската звезда.
— Нека останат! — чу се глас на невидимо същество.
— Така да бъде! — съгласих се, а морските животни, пламнали от неочаквана радост и щастие, започнаха да ме целуват.
Те още живеят в моя таен град и може би някога ще ви разкажа какво правят.
Засега мога да ви съобщя само следното:
медузите плетат копринени воали и ги изпращат към небето,
китът изпуска вода и снабдява всички фонтани с палави капки,
крокодилът се пече на слънцето и пише спомени,
акулата изпраща по телекса поръчения до рибите, че вече не е същата акула от морето, а е станала земна и се занимава с поведението на дядото, който не иска да си изпие млякото,
а делфинът…
Делфинът учи езика на хората. Често по златните нишки на тъкачните се качва нагоре и оттам гледа в морето, което спи, сякаш нищо не се е случило.