Колкото до Катрин, все по-разцъфващата красота на Елис засилваше нейните лоши предчувствия. На нея й се струваше, че съдбата само дебне, за да нанесе страшния си удар. И тя стана робиня на дъщеря си. Кръжеше над нея като птица и вършеше хиляди дребни и безполезни услуги, които са необходими само за умиращ болен.
Макар че двамата Уикс толкова много боготворяха детето и като скъперници съзерцаваха неговата красота, въпреки страховете и грижите им за него, те знаеха, че очарователната им дъщеря е невероятно глупаво, скучно и дори тъпо момиче. А точно това увеличаваше допълнително страха на Акулата. Той беше убеден, че тя няма да може да се защити и ще стане лесна плячка на всеки, който я пожелае. На Катрин пък донякъде й харесваше глупостта на дъщеря ѝ. Това й даваше допълнителни възможности като майка да й бъде полезна. Като я обслужваше, Катрин доказваше своето превъзходство и до известна степен намаляваше пропастта, която лежеше между тях. Всяка слабост на дъщеря й я радваше, защото това ги сближаваше и оправдаваше собственото й съществуване.
Когато Елис навърши четиринадесет години, към многото грижи на Акулата Уикс се прибави още една. Дотогава Акулата се боеше от това, че дъщеря му може да изгуби красотата си, но вече го ужасяваше и мисълта, че Елис може да загуби и целомъдрието си. Малко по малко този страх погълна всички други страхове. Акулата започна да мисли, че ако Елис загуби девствеността си, то това ще бъде не само позор, но и разорение. Така той стана още по-неспокоен и подозрителен, когато някой мъж или младеж приближаваше фермата.
Тази мисъл не му даваше спокойствие. Той постоянно предупреждаваше жена си да не изпуска Елис от поглед.
— Ти дори не можеш да си представиш какво може да се случи — повтаряше той и в безцветните му очички пламваше подозрението. — Ти дори не можеш да си представиш!
Умствената ограниченост на дъщеря му увеличаваше страха на Акулата. „Всеки — мислеше си той — може да я обезчести. Всеки, който остане насаме с Елис, ще се отнася с нея както си иска. И тя от глупост няма да може да се защити“. Нито един човек не пазеше така по време на бяс своята получила награда кучка, както Акулата пазеше дъщеря си Елис.
От време на време Акулата започваше да се съмнява в невинността на дъщеря си, докато не го убедяха в това. Всеки месец той дотягаше на жена си. Определените дни той знаеше много по-добре и от Катрин.
— Всичко ли й е в ред? — питаше той. Катрин отвръщаше презрително:
— Не още.
А след няколко часа отново:
— Всичко ли й е в ред?
Не я оставяше, докато Катрин не отговореше:
— Е, да, всичко й е в ред. А ти какво си мислеше?
Цял месец Акулата беше спокоен, но продължаваше да бъде бдителен. Невинността засега беше опазена, но трябваше да се пази.
Акулата знаеше, че ще дойде време и Елис ще пожелае да се омъжи. Но когато тази мисъл се мернеше в главата му, той правеше неимоверни усилия да я прогони и забрави. Омъжването на Елис му вдъхваше същото безчестие каквото и обезчестяването. За него дъщеря му беше ценна вещ, която внимателно трябваше да се опази. Проблемът беше естетически, а не нравствен. Ако я лишаха от невинността й, тя щеше да престане да бъде ценната вещ. Акулата не я обичаше така, както баща обича детето си. Той я гледаше жадно, като предмет, който няма равен на себе си по красота.
От месец на месец си задаваше въпроса: „Всичко ли й е наред?“ и постепенно целомъдрието на Елис стана за него символ на здраве и чистота.
Веднъж, когато Елис навърши шестнадесет години, Акулата се приближи до жена си със загрижен вид.
— Знаеш ли — каза той, — ние не можем да кажем със сигурност дали всичко й е наред. Разбираш ли, ние ще бъдем сигурни в това само ако я прегледа доктор.
В първия миг Катрин втренчено изгледа мъжа си, докато не разбра какво значат думите му. И тогава, за пръв път в живота си, тя избухна:
— Ти си мръсна, подозрителна свиня! — закрещя тя. — Махай се оттук и ако още веднъж заговориш за това, аз… аз ще си отида!
Акулата остана малко учуден, но не се уплаши от нейния гняв. Все пак се отказа да заведе на лекар дъщеря си и останаха само месечните въпроси.
През това време богатството на Акулата, което съществуваше само на тетрадка, продължаваше да расте. Всяка вечер, когато Катрин и Елис лягаха да спят, той запалваше лампата на масата и отваряше дебелата тетрадка. В тези часове, в които пресмяташе своите доходи и разпределяше влоговете си, лицето му приемаше хитър израз, а безцветните му очички се присвиваха. Устните му леко се движеха: в тази минута си представяше, че говори по телефона и прави поръчка в борсата. Неочаквано лицето му ставаше сериозно и след миг тъжно — в момента отказваше да откупи просрочената ипотека на една добра ферма: „Неприятно ми е да постъпя така. Но вие трябва да разберете — това е мой бизнес“.