Той мълчи.
Вдишва цял кубически метър с ноздрите си и веднага шумно, като кит, го издишва:
— В осигуряването!
Агентурното осигуряване е нещо като сладкия сироп за някоя муха. Уж няма риск и е сладичко, а не можеш се измъкна от него. Крилцата ти натежават. Така и ще си издъхнеш в този сироп. Само онзи, който успее да се измъкне от него, става истински разузнавач. Генка-консулът, например. Той пристигна във Виена заедно с мен. Дадоха ни по три месеца да изучим града. За да го познаваме по-добре от виенската полиция. След три месеца и двамата ни изпитаха: десет секунди мислете и казвайте какво има на Люгерплац. Имената на всички магазини, хотели, ресторанти, номерата на автобусите, които спират там — изброявайте всичките. По-бързо! А може там да няма нито един хотел? По-бързо, по-бързо! Градът трябва да се познава по-добре от местната полиция. Изброй всички улици, пресичащи Таборщрасе! По-бързо! Колко спирки? Колко пощенски кутии? Ако се движиш по посока на… какво има отляво? Какво? Какво? Как? Как? Как?
Двамата издържахме изпитите си на второто си явяване. Ако не ги вземеш при три явявания — ще те върнат в Съюза. След изпитите веднага ме бухнаха в осигуряването. А него не! Той, докато изучаваше града, успял да се запознае с някакъв мошеник, търгуващ с паспорти. Паспортите са полуфалшиви — или са само чисти бланки, или са просто откраднати от туристи. 17-то направление на ГРУ купува невероятни количества паспорти и други лични документи: дипломи, шофьорски свидетелства, войнишки книжки. Не за да ги използва, а за да ги изучи като образци при производството на нови документи. Всички тези документи естествено не се оценяват особено и набавянето съвсем не е агентурна работа от висша класа. Само че мен ме пратиха в осигуряването, а Генка — не: набавяй проклетите си паспорти! Докато Генка работеше с паспортите, имаше достатъчно време. И той не го прахосваше. Запозна се с още някого. Сега вече мен ме сложиха да осигурявам операциите на Генка, да го прикривам. След неговите срещи аз получавах някакви папки и ги карах в посолството. Ако има арест на входа на посолството, то това ще съм аз, а не Генадий Михайлович, А той се разхожда чистичък. След това при него се появиха и по-сериозни неща. Отива на операция, а го прикриват пет-седем хрътки. На следващата година стана предсрочно подполковник. Беше майор само две години.
Не съм завистлив и не съм ревнив. Нека да ти върви, Генка! Пожелавам ти чисто небе! Аз, Генка, също скоро ще се измъкна от осигуряването.
Осем часа вечерта е. Бързам за вкъщи. Четири часа ще спя, а през нощта — осигуряване.
… Навигаторът ми се усмихва. За пръв път от много месеци:
— Най-после! Винаги съм знаел, че ти ще тръгнеш по самостоятелен път. Как се запозна с него?
— Случайно. Работех по осигуряването в Инсбрук. Връщах се. Реших да потърся някое запасно място за скривалище. Спрях край пътя. Избрах едно място. Добро. Реших да се връщам. Задните колела бяха стъпили на земята. А пък тя — мокра. Боксуват. Отзад има склон. Сам не мога да потегля. Стоя край пътя, махам за помощ. Всички минават край мен. Спря „Фиат-132“. Шофьорът беше сам в колата. Помогна ми. Бутна малко колата ми. Излязох от калта. Но целия го изпръсках с кал — дадох твърде силно газ. Исках като извинение да му дам бутилка уиски, но след това размислих. Извинете, казвам му, простете ми, нека се отбием в някой ресторант. Ще се почистите. А вечерта е за моя сметка. Каня ви.
— Съгласи ли се?
— Да.
— Попита ли те кой си?
— Не, попита само къде живея. Отговорих му — във Виена. Та аз наистина живея сега във Виена.
— Номерът на колата ти дипломатически ли беше?
— Не. Работех по осигуряването. С чужда кола.
Навигаторът върти визитната картичка в ръцете си. Не може да й се нарадва. Инженер. „Ото Велара“. Всеки ден ли генерал от ГРУ държи в ръцете си такава визитна картичка? „Ото Велара“. Златна мина! Може някой и да не дооценява Италия като родина на гениални мислители, но този някой съвсем не е ГРУ. ГРУ знае, че италианците имат глави на мислители. Глави на гениални изобретатели. Малцина знаят, че в предвоенните години Италия беше на необикновено високо технологично ниво. Но Италия воюваше не много блестящо и именно това и засенчи италианските постижения в областта на военната техника. А тези постижения, особено в областта на авиацията, подводниците, бързоходните катери, бяха просто учудващи. Преди войната полковникът от ГРУ Лев Маневич изпрати в Съюза тонове техническа документация с потресаваща важност. Италия! Италия — непризнатият гений на военно-морската технология. Може някой и да не вярва, но ГРУ — вярва. „Ото Велара“! Инженер!