— Да не излезе подставено лице? — на Навигатора съвсем не му се иска да вярва в подобна възможност, но е длъжен да зададе този въпрос.
— Не! — разпалено го уверявам, — Правих проверка. И радиоконтролът не откри нищо подозрително.
— Не се изхвърляй. При подобно нещо не трябва да се изхвърляш. Ако не е подставено лице, много ти е провървяло. Това го разбирам и сам.
— Ето какво — казва Навигаторът, — ние нищо не губим. Спешно състави „проверочен лист“. До утре ще успееш ли?
— През нощта работя в осигуряването.
Той направи гримаса. После вдигна телефона и каза, без да избира никакъв номер:
— Ела.
Влезе Младши лидерът.
— Замени утре с някого Виктор Андреевич.
— Няма с кого, другарю генерал.
— Помисли.
— Единствено с Генадий Михайлович.
— Консула ли? .
— Да.
— Слагай го в осигуряването. Нека да поработи в осигуряването, че започна да се надценява. Виктор Андреевич ще бъде освободен от каквото и да е осигуряване. При него се оформя един много интересен вариант.
9
Шифрованият отговор дойде след два дни. На Навигатора съвсем не му се иска да се прости с „Ото Велара“, с фирмата, която строи учудващо бързи и мощни военни кораби. Не му се иска да ми прочете шифровката. Той просто повтаря отговора на командния пункт на ГРУ: „Не“. Шифровката не обяснява, защо „не“. „Не“-то във всеки случай означава, че той е известна личност за големия компютър на ГРУ. Ако за него не беше известно нищо, отговорът би бил положителен: опитайте. Жалко. Жалко е да се изгуби един толкова интересен човек. А на командира сигурно му е дожаляло за мен. Може би за пръв път. Вижда как се напъвам да стана варяг. И съвсем не му се иска отново да ме прати при хрътките.
Той мълчи. Но аз си знам, че в осигуряването има огромен недостиг на работни ръце:
— Аз, другарю генерал, утре ще работя по осигуряването. Разрешете да напусна?
— Да — и изведнъж се усмихва. — Знаеш ли, всяко зло за добро.
— При мен, другарю генерал, винаги е само злото.
— А, ето че не е така. Забраниха ти да се срещаш с него — това е лошо. Но към съкровищата на нашия опит прибавихме още една трохичка.
— ?
— Ти беше изпаднал в беда и чрез нея се запозна с интересен човек. В нашата работа много тежък е първият момент на запознаването. Как да се приближиш към някого? Как да завържеш разговор с него? Как да се закрепи запознанството? За в бъдеще веднага след като откриеш някой интересен човек, блъскай колата си в неговата. Ето ти контакт. Нека да ти даде адреса си. А ти му се извинявай. Покани го да пийнете. Какво ви интересува? Монети? Марки? Аз имам една…
— Вие, другарю генерал, съгласен ли сте да плащате за разбитите коли? — смея се аз.
— Съгласен съм — отговаря ми сериозно той.
XI ГЛАВА
1
Беше време! Но си отиде! Наистина беше. Имаше Червена армия, а срещу нея — Бяла армия. А имаше и Зелена армия. Командваше я батко1 Фома Мокроус. Добре воюваха зелените. Но пострадаха — повярваха на червените, обединиха се с тях в Червено-Зелена армия. Това беше и краят им. Армията отново започна да се нарича Червена. Хубави времена бяха. Искаш при червените — моля! Не искаш — можеш да избягаш при белите или при още някои. Какви ли не; григориевци, антоновци, петлюровци. Или по-точно: Революционно-въстаническата армия Украйна — РВАУ. РВАУ — това е армията и държавата, философията е проста: ролята на държавата е да защитава населението от външните врагове. Толкова. Вътре в държавата всеки сам си е господар. Прави каквото искаш, само не обиждай другите. Ако нападнат врагове, държавата им противопоставя армията си — само от доброволци. Като не искаш да воюваш за свободата си, бъди роб. Такава беше системата на РВАУ.
1Батко — уважителна форма за изразяване на по-старши, на командир, употребявана главно по време на Гражданската война в Русия, (Бел. пр.)
При нас, на село, всички старци помнят онези славни времена. И ръководителят на онази армия помнят: Нестор Иванович Махно. Казват старците, че Нестор Иванович съвсем не е бил такъв, какъвто червените го показват по филмите. Казват, че бил младеж. По-късно в енциклопедията проверявах. Не лъжат старците: през осемнадесета година Нестор Иванович не е бил навършил и тридесет години. Косата му наистина е била дълга. Покриваща рамената му. Селяните го смятали за светец. Кръстели се, когато го видели.
Пътува Нестор Иванович из Екатеринослав с впряг от четири врани коня. Мрачен. Очите му — дълбоко умислени. Четирите врани коня Великият Ням управлява. Куца Нестор Иванович, не язди: в талигата, до картечницата седи. А Великият Ням е неотстъпно край него. Той е и кочияшът, и ординарецът, и телохранителят, и придворният палач: присъдите на Нестор Иванович са съвсем кратки.