За да развием подход на крадци при добиването, ни водеха в секретния отдел на музея по криминалистика на Петровка1. Московската криминална полиция, естествено, не знаеше, какви сме. В този музей ходеха много тайни делегации и от МВР, и от КГБ, и от народния контрол, и от комсомола, и още дявол знае откъде. На всички им трябва да развиват криминалното си мислене.
Интересен музей, дума да няма. Най-много ми хареса машината, която правела пари. Тя е била изработена от студенти на МВТУ2 и продадена от тях на грузинци за 10 000 рубли: на нас са ни нужни истински пари, а фалшива машина и сами можем да си направим. Студентите показали къде да се налива боята, къде да се слага хартията, къде да се долива спирт. Машината правела великолепни шумящи десетачки, които нито един експерт не могъл да различи от истинските. Студентите предупредили грузинците: не се изхвърляйте, алчността ще ви погуби! Не прегрявайте машината — рисунката ще се замаже. Грузинците си заминали за Грузия И започнали по вечерно време да си печатат парички. Но машината спряла. Наложило се да завербуват един механик в шайката. Отворил механикът машината и подсвирнал. Излъгали са ви, им казва. Тази машина не може да прави фалшиви пари. В нея са сложени сто истински десетачки. Завърташ ръчката и нова десетачка изкача. Но били само сто. Грузинците се оплакали в милицията. Хванали студентите и ги осъдили по на три години затвор за мошеничество. А грузинците — по на десет За опита и решимостта да правят фалшиви пари. И правилно си е: студените излъгали само грузинците, а грузинците искали да излъжат работническо-селската държава.
Ех върви им на хората с такава разкошна фантазия. А аз какво да измисля?
1 Петровка — московска улица, където се намира криминалната милиция. (Бел. пр.)
2 МВТУ — Московско висше техническо училище.( Бел, пр.)
XII ГЛАВА
1
Вербуването е сложна работа. Това е като лов на самури. Трябва да го уцелиш в окото, за да не му развалиш кожата. Но за истинския ловец не е трудно да уцели окото на самура. Да намери самура в тайгата — ето кое е трудното.
ГРУ търси хора, които притежават тайни. Има много такива. Но съветникът на президента, ракетният конструктор, генералът от щаба са отделени от нас чрез охрана, огради, стражеви кучета, тайни привилегии и огромни заплати. На ГРУ му трябват носители на тайни, които живеят сами, без телохранители, трябват му носители на държавни тайни без розови перспективи пред себе си и огромни заплати. На нас ни трябват носители на тайни, на които им са нужни пари. Как да се открият точно те? Как да се отделят от останалите стотици милиони, които нямат достъп до тайните? Не знаете ли? А аз знам. Сега знам. Имам блестяща идея.
Но пак нямам късмет: невъзможно е да попадне човек на прием при Навигатора. Вече много дни той седи в кабинета си като в затвор и не приема никого. Младши лидерът е по-зъл и от куче. Опасно е да се приближиш към него — ще те ухапе. И той почти цялото си време прекарва в командирския кабинет. А освен тях там е Пьотр Егорович Дунаец. Официално той е вице-консул. Неофициално — полковник от ГРУ, заместник на Навигатора. Сега към тази компания се присъедини още и контра-адмирал Бондар — заместник-началник на 1-во управление на ГРУ. Той долетя във Виена като член на някаква делегация, разбира се, не военна, а гражданска. В делегацията никога не са го виждали. Има си по-сериозни грижи.
Цялата компания — генерал, адмирал и двама полковници — много рядко излиза от командирския кабинет, сякаш са стахановци — седят в забоя. Да не са решили да поставят световни рекорди по добив?
Женя, петият шифровчик, им носи в кабинета и закуската, и обяда, и вечерята. А после изнася таблите със съдовете: всичко е изстинало, нищо не е докоснато. И още Женя изнася оттам камари чаши за кафе и пирамиди от фасове. Какво става вътре, естествено, не знае.
Всички командирски шифрограми се обработват само от Александър Иванович — първия шифровчик. Но неговата мутра винаги е каменна. Без емоции.