Сигурно онова, с което се занимават четиримата в кабинета, се нарича с научния термин „локализиране на провала“. Изглежда провалът е голям, дълбок. И трябва да бъдат прекъснати всички нишки, които могат да напипат следователите. Затова в командирския кабинет викат един по един най-опитните варяги на резидентурата и след кратък инструктаж те изчезват за по няколко дни. Какво правят, не знам. На мен не ми се полага да знам. Ясно е, че прекъсват нишките. А как ги прекъсват? Мога само да гадая. Дават на агентите пари и паспорт: заминавай в Чили, заминавай в Парагвай, парите ще ти стигнат за цял живот. Естествено не всички имат такъв късмет. Става дума за сигурността на ГРУ. Става дума дали могъщата организация ще си остане както винаги в сянка или за нея ще започнат да говорят всички булевардни вестници, както го правят за КГБ или ЦРУ. За ГРУ е много важно отново да остане в сянка. Залозите в играта са небивали. И затова ГРУ прекъсва нишките и по други начини. Някой сега пада с див вик под колелата на влака като награда за дългогодишната си вярна служба. Всекиму своето. Някой се дави при къпане. На всеки може да се случи. Но най-често стават автомобилни катастрофи. ГРУ, като анакондата, никога не убива от любов към убийството. ГРУ убива само при крайна нужда. Но убива непредотвратимо и чисто. Това е нервна работа. Ето защо сега е по-добре да не се приближава човек към Младши лидера: ще го ухапе.
2
— Теб, Витя, добрината ти ще те погуби. Не трябва да си толкова добър. Човек има право да бъде добър до определена граница. А по-нататък: или хапи всички, или лягай в калта. Дарвин е обосновал това правило по научен път. Оживява най-силният. Казва, че теорията му е подходяща само за животинския свят. Правилно казват, Само че ние всичките сме си животни. По какво се различаваме от тях? По малко неща. При другите животни няма венерични болести, а при хората има. Какво още? Само усмивката. Човек може да се усмихва. Но от вашите усмивки светът не става по-добър. Животът е в оцеляването. А оцеляването е борба, борба за място под слънцето. Не се отпускай, Витя, и не бъди добър — ще те стъпчат…
Късно след полунощ е. От брега на Дунав се носи прохлада. Някъде далеч каца самолет. Дъждът премина. Но от кестените още падат топли тежки капки. Младши лидерът седи срещу мен, тъжно подпрял буза с юмрук. Всъщност той вече не е Младши лидер. Така го наричаме просто по навик, пък и не всички. Сега той е просто полковникът от ГРУ Мороз, Николай Тарасович. Добиващ офицер, действащ под дипломатическо прикритие. Това не е много. Полковник от ГРУ също не е чак толкова висок чин. В ГРУ има различни полковници. Важно е не званието, а успехът и положението. Добиващият полковник може да бъде просто хрътка, както двамата военни аташета, които ги евакуираха един след друг. Той може да бъде горд и преуспяващ варяг. Полковникът може да стане заместник на лидера или Младши лидер. А в някои случаи и лидер на някоя малка дипломатическа или нелегална резидентура.
Сега полковник Николай Тарасович Мороз е свален от предпоследния етаж най-долу. Локализирането на провала е завършено. Младши лидера го свалиха. Трима хрътки, които винаги го осигуряваха, са евакуирани в Москва. И всичко затихна. Отстрани не можеш да видиш промените.
Свърши с властта на полковник Мороз. Засега не са изпратили никого на неговото място. Така че Навигаторът ни управлява лично и чрез заместниците си. Не му е леко без първия заместник, но откровено казано, сега не се и старае много. Всичко някак върви от само себе си.
Всеки по-своему вижда падането на Младши лидера. Всеки по-своему реагира. За офицерите от „ТС“, от радиоконтрола, от фотодешифрирането, за охраната, за операторите на защитната система, за свързочниците, за шифровчиците и за всички останали, които не участват в добиването, така си и остава полубог. Та нали както и по-рано той е добиващ офицер! Но сега някой от нас, добиващите, се държат по-различен начин с него. Естествено капитаните, майорите и подполковниците не си позволяват простащини. Той по положение е равен с нас, но все пак е полковник. Виж, сред полковниците, особено с по-малко успехи, някои се подсмиват. Интересни създания сме: онези, които най-много се мъчеха да са по-близо до него, сега му се надсмиват повече от другите. Приятел в нужда се познава. Николай Тарасович не се обижда от шегите. Не се зъби. Пие Николай Тарасович. Яката пие. Навигаторът не обръща внимание. Нека пие. Мъка има човекът. Струва ми се, че и самият Навигатор си попийва. Боря, третият шифровчик, разправя, че Навигаторът пие пред огледалото, заключвайки се в кабинета си. Не иска да пие без огледало, смята, че самотното пиянство е сериозен вид пиянство. Не знам дали се шегува или казва истината, но само преди три месеца Боря не би се осмелил да се шегува така, нито пък да издава командирски тайни. Изглежда е отслабнала ръката на нашия Навигатор, нашия бащица, нашия командир. Отслабнала е ръката на Лукавия. Възможно е Навигаторът и бившият Младши лидер понякога да се напиват заедно. Но Лукавият се изхитря да го запази в тайна, а Николай Тарасович не се крие.