— Хотелът е пасивен път. Я отседне някой, я — не. Дълго трябва да се чака…
— Както рибарят, хвърлил въдицата… трябва да знаем къде да хвърлим и с каква примамка.
— Добре. Заповядвам ти да събереш материали за малки планински хотели, които се продават по различни причини… Продават се, не защото са процъфтяващи.
— Другарю генерал, вече съм събрал такива сведения, ето ги…
4
Аз не работя повече за осигуряването. Това го виждат всички в Забоя. Всеки се опитва да предскаже съдбата ми. Дълго ли ще имам такива привилегии. Да се предскаже съдбата не е много трудно. Трябва да се наблюдава първият шифровчик. Той знае всичко. Всички тайни. Той е барометърът на командирската благосклонност или немилост.
А първият шифровчик започна да се обръща към мен по име и презиме: Виктор Андреевич. Имате шифрограма, Виктор Андреевич. Добро утро, Виктор Андреевич. Разпишете се тук, Виктор Андреевич.
Това е гръм от ясно небе. Никога с първия шифровчик не се е случвало такова нещо. Той не е добиващ офицер, но е най-близо от всички до Навигатора. Има звание подполковник. Обръщаше се по име и презиме само към добиващите полковници, а с подполковниците, — майорите и капитаните караше без обръщение: имате шифрограма. И нищо повече. А сега виж ти: спомни си името ми и го произнесе публично. Главната работна зала притихна, когато го каза за пръв път. Към мен се насочиха учудени лица. На Серьожа — Двадесет и седми — чак челюстта му увисна.
Първият път, когато това се случи, първият шифровчик ме викаше при Навигатора:
— Командирът ви очаква, Виктор Андреевич.
Сега вече свикнаха. Всеки се опитва да отгатне къде съм успял толкова да се отлича. Понякога чувам с половин ухо част от разговор за мен: завербувал китайския аташе! Слуховете около мен са различни. Но освен мен, за моята дейност знае само Навигаторът, първият шифровчик и Николай Тарасович Мороз, бившият Младши лидер. Той вече не пие. Никой повече не се шегува с него. По-рано, когато беше Младши лидер, той казваше: „Заповядвам!“. След това не говореше нищо. Сега, оставайки си обикновен добиващ офицер, започна да изрича: „Заповядвам от името на Резидента!“. В гласа му отново , зазвучаха железните нотки на машината за издаване на заповеди. Щом заповядва, значи има такива пълномощия. Щом заговори с такъв тон, значи чувства сила зад гърба си.
Загубил е титлата Младши лидер — това, естествено, е важно, и то много. Но по-важно е друго: Навигаторът вярва както по-рано на полковника и се опира на него. По-рано Младши лидерът с властта си държеше цялата глутница в ръце, сега прави същото, но от името на командира.
— Другарю генерал, за утре ми трябват трима души за осигуряване, а за нощта срещу неделя — петима.
— Вземай.
— Кого?
— Съгласувай с Николай Тарасович. Който не е зает, него вземай.
— А ако са само полковници и подполковници?
— И тях вземай.
— И да ги командвам аз?
— И ги командвай. В деня на провеждане на операцията разрешавам да използваш формулировката „От името на Резидента“.
— Благодаря, другарю генерал.
Работим двамата с Николай Тарасович. Като двама въздушни асове под прикритието на цяла една ескадрила.
Правим капани в планините. Разгръщаме голям бизнес. Аз нямам нищо против, че го присъединиха към моята идея, че ме подчиниха изцяло на него. Той има опит, има и агентура.
С разрешение на Аквариума Навигаторът измъква старци от агентурната консервация и ги събира в Австрия за провеждането на операция „Алпийски туризъм“. Купени са три, а не един хотел. Това не е скъпо за ГРУ.
Измъкнатите от консервация стари добиващи агенти се използват по различен начин. Повечето от тях влязоха в състава на агентурна група с пряк канал за свръзка. Те могат да предават съобщения направо във Ватутинки, без да подлагат себе си и нас на риск. Неколцина работят под контрола на Николай Тарасович. Един е подчинен непосредствено на мен.
По-рано го наричаха 173-В-106-299. Сега го наричат 173-В-41-299. Завербуван е през 1957 година в Ирландия. Пет години е работил в добиването. Какво е добивал, в досието му не се съобщава. В досието само между редовете може да се прочете за голямата му активност и значителни успехи. После следва един съвсем тъмен период от биографията му. В досието се казва само, че по това време е имал пряка връзка с Аквариума, като не е бил подчинен на виенския Навигатор на ГРУ. Този период завършва с награждаването му с орден Ленин, изплащане на огромна премия и извеждане в продължителна консервация с прехвърляне под контрол на нашата резидентура.