По време на консервацията с него не са правени срещи. Такива момчета се наричат Миша, Дремещият, Котка. Сега той се завръща от зимния си сън към активна работа. Сега има контролни задачи. Мисли си, че работи, но просто го проверяват. Да не е загубил хъса. Да не се е предал? Да не е преминал към. други?
5
Навигаторът променя курса. Всички го. чувстваме. Той изви рязко кормилото и насочва кораба ни по бурните вълни. Рискува. Накланя кораба. Така може и да загребем вода. Но ръката му е здрава.
Нещо се променя. Интензивността на осигуряването нараства. Всички в осигуряването! Започнаха операции от друг тип. Да се свържем с рекламните бюра! Да се съберат материали за екскурзоводите и обслужващия персонал на хотелите! Тайно. Сгрешиш ли — чака те затвор! Да се установят преки контакти с рекламните бюра по Средиземноморското крайбрежие. Дявол да го вземе, ние какво, да не сме се захванали с туристическия бизнес?
Добиващите влизат един след друг в кабинетите на заместниците на Навигатора. Добиващите изчезват за по няколко дни. Да се скрие предавател в планините! Да се поставят пари в скривалището! Повече пари! Заместниците на Навигатора проверяват изпълнението на задачите. Какво става, дявол да го вземе? Всеки път не можеш да изтичаш за съвет при Навигатора, Навигаторът е зает. Никой да не влиза! Откъде заместникът може да потърси правилния отговор? Към Николай Тарасович Мороз ли да се обърне? Той сега не е Младши лидер, но, да го вземат дяволите, както и по-рано е в курса на всичко. Заместниците се тълпят в кабинета на Николай Тарасович. Всъщност кабинет изобщо не му се полага. Той сега е никой. Той е просто един добиващ. Но докато новият Младши лидер не е пристигнал…
Николай Тарасович е никой. Но е по-добре заместникът на Навигатора да мине още веднъж да се консултира — по-добре да изслушаш неговите упреци, отколкото да сгрешиш. Сгрешиш ли — чака те майчица-Сибир.
И отново осигуряването засмука всички. Ден и нощ. Без почивни дни. Без празници. Без паузи.
— Николай Тарасович, няма кого в осигуряването да сложим!
— Ами помислете, Александър Александрович. Александър Александрович мисли.
— Може би Витя Суворов?
— Не. Него не може.
— Че кого тогава? — Александър Александрович, заместник на Навигатора, има само един добиващ офицер в резерва и това е Николай Тарасович Мороз. Александър Александрович гледа въпросително към Николай Тарасович. Може би сам ще се сети, ще помоли да бъде изпратен в осигуряването? Нали вече няма кого! Всички са пратени. Но Николай Тарасович мълчи.
— И какво, аз самият ли да отида в осигуряването? Все пак съм заместник.
— А защо, Александър Александрович, веднъж да не отидете? Щом няма кого да изпратите?
Александър Александрович продължава да мисли. Накрая намира решението: „ще изпратя два пъти през нощта Виталий-Аерофлот“.
— Ето, виждаш ли, а казваш — няма кого.
Накъде, Навигаторе, си ни подгонил? Може ли така да се прегряват котлите? Да не гръмнат? Няма да гръмнат! Тренирани сме. От Спецназ сме. В осигуряване! Всичките! Александър Александрович, в осигуряването! А твоето осигуряване го осигурява новият военен аташе. Със зеления Мерцедес.
Капваме. Завъртя ни шайбата. Сгрешиш ли — затвор. За всяка операция да се напише план. За всяка операция — отчет. Това е, за да могат после следователите от 9-то направление на ГРУ по-лесно да открият виновните.
В голямата работна зала не гасят светлината. Сега не се назначава старши дежурен офицер по забой: все едно, забоят е пълен с добиващи офицери по всяко време на денонощието.
Отляво на мен зад работната маса седи Слава от Търговското представителство. Съвсем младичък капитан. Пише отчет. Крие го с ръка от мен. Правилно, на никого не се полага да знае чуждите тайни. Откъде той, Слава, да знае, че именно аз съм измислил операцията. Че всичките й подробности ние с Навигатора и с Николай Тарасович преди седмица цяла нощ обсъждахме. Откъде, Слава, да знаеш, че точно ти ме осигуряваше. И когато ти излезе на горската просека, аз те видях. Добре те видях. А ти не ме видя. И не можеше да ме видиш. И нямаше право да ме видиш. Хайде, пиши, пиши.
6
Виктор Андреевич го боли главата. И очите. Виктор Андреевич седи в кабинета на Николай Тарасович. Проверяваме книгите за регистрация. Те са много. От различни хотели. От такива, които не са и наша собственост. Но в нас са копия от книгите за регистрация. Десетки хотели и десетки хиляди имена. Това вече е история. Но онзи, който познава историята, може да прогнозира бъдещето. Точно или не — това е друг въпрос. Но не може да се познае бъдещето, ако не се познава настоящето и миналото.