Выбрать главу

Течността, която се отделя от жлезите на една мравка, консервира и запазва всичко. Някоя мравка ухапе гъсеница и я мъкне в мравчения си хамбар. От ухапването мъртвото тяло няма да изгние и за година, и за две. Така и ще си лежи — като че е в хладилник!

А с живото тяло истински чудеса стават. Нито бръчки на лицето, нито пожълтяване ще имаш. Зъбите ти ще си останат цели. Дядо ми умря на деветдесет и три години без бръчки и почти с всичките си зъби. Загуби само три — червените му ги избиха. Той беше избягал от тях, иначе щеше да изгуби всичките заедно с главата. Изживя до край живота си — изхитри се да скрие махновското си минало. Иначе никой нямаше да ме вземе в Червената армия. Пък сигурно нямаше и да ми е съдено да се родя.

Не само моят дядо използваше тайните на мравките. Цяла Русия ги знае. А преди нея — Византия. А още по-рано — Египет. Мравката в Египет се смята за първия доктор. Преди много хиляди години египтяните видели как мравките консервират храната си и започнали да пъхат крака и ръце в мравуняците. А после почнали и мъртвите фараони да оставят за по две нощи на мравките. За хилядолетия след това телата им са избегнали разрухата.

Всички знаят, че червеникавата мравка е магьосница. Но човечеството си е лениво! Хората си купуват в аптеките мравчена киселина. Не истинската, а произведената във фабриките. Разтриват си ръцете и краката. Глупави са си. Та мравката знае къде да те ухапе. А това е много важно — да те ухапе точно там, където трябва. Също както в китайската медицина с иглолечението. Не къде да е, а там, където трябва.

Изревах като лос. Скачам в галоп. Изтръсквам мравките от себе си. Благодаря, братлета, за днес стига.

9

Изчезна Приятелят на народа. Приятелят на народа — това е резидентът на КГБ. Главният ни Съсед. Всички съседи от чекисткото гнезденце са мрачни. Става нещо при тях. Сигурно и самите те не знаят точно какво? Но резидентите на КГБ от Виена, Женева, Бон и Кьолн бяха извикани в Москва и кой знае защо не се върнаха. Временно управляват заместниците им.

Евакуацията е нещо жестоко и безвъзвратно. Получаваш шифрограма — баща ти си отива. Иска да се прости с теб преди смъртта си. Летиш в самолета, а до теб — конвой. За да не избягаш. Пристигаш в градчето-герой Москва и веднага в следствието. А кой при нас няма никаква вина? Всички са виновни. Стига да го има човекът, дело винаги може да му се стъкми. Наистина, сега не разстрелват като през тридесет и седма година. По-точно — разстрелват, но не толкова интензивно.

С какво ли се е провалил Приятелят на народа? Откъде да знаем. Може, разбира се, да дадем ухо на слуховете. Но нали слуховете се пускат от специалната служба, за да скрият истината…

… Често става така. Започваш бизнес и имаш невероятен успех Не за дълго. Същото става и с нашите търговски предприятия. Едва се хванахме на работа и — небивал успех: вербуването, за което простиха провала на Младшия лидер.

Младши лидерът с група осигуряващи добива тайни, за които генерал-полковник Зотов, началникът на информацията на ГРУ, изпраща възторжени шифрограми.

Но терминът „достатъчно“ се използва в информационната служба само тогава, когато качеството на добиваната информация не е много високо. Във всички останали случаи се използва терминът „недостатъчно“. Това е същото, както и при милиардера — парите все не му стигат и никога няма да му стигнат. Както на жените не им стигат дрехите. Както на колекционера все ще му липсва едно ръждясало петаче. И все ще му е недостатъчно. А на Генералния щаб винаги не му стигат вражеските тайни. Колкото и да сме добили. Винаги остава по нещо не докрай разбрано относно положението на противника, плановете му, въоръжението.

Но нашите планински хотели засега не дават желания резултат. Пък не е и толкова лесно. Всеки ден в малкия хотел не попадат хора от малки градчета с такива звучни имена като Майнот или Офут. Агентурата ни в туристическия бизнес получи тънички листчета с имената на места, където практически всеки жител би трябвало да е свързан с обекти от свръхголяма важност. Но резултати засега няма. Попадна една рибка в мрежата и край. Попадна една рибка и аз я дадох доброволно на Младши лидера. За него е по-важно сега да има успех. А пък на мен нищо не ми изпада.