Шифрограмите от Аквариума са малко ядовити: защо не слагате Четиридесет и първи в осигуряването? Та нали сам си призна, че още не е готов да работи самостоятелно?
10
Нашите съседи, приятелите на народа, имат голям празник. Преди няколко години от съветски боен кораб избягал един офицер. Много резидентури на КГБ се опитвали да го пипнат, но провървяло на виенската дипломатическа резидентура. Тя извършила една главозамайваща провокация. Заместник — резидентът на КГБ се свързал с американското разузнаване и му подхвърлял напълно правдоподобни тайни. А след това и се наканил да бяга в САЩ. Но преди да избяга, поискал гаранции: искам да поговоря с някой избягал съветски офицер наистина ли живее добре. Американското разузнаване изпратило нещастния беглец на среща с КГБ. Затова и в КГБ сега празнуват.
Е, приятели на народа, желая ви успехи. Добре сте се научили да крадете хора. Но защо не успяхте да откраднете американските атомни тайни, защо нито веднъж не донесохте на съветската промишленост нито чертежите на френските противотанкови ракети, нито на британските торпеда, нито германските танкови двигатели? А?
— Виктор Андреевич, има сигнал за вас.
Чашката с кафе — настрана. Документите — в чантата. Чантата — в касата. Ключът — в малката каса. Комбинацията за затваряне е сменена днес. Това трябва да се помни.
— Да тръгваме.
Четвърти шифровчик върви пред мен. Аз — след него. Надолу по бетонната стълба. В „бункера“. Натиска копчето на сигнала. Врата щракна, може да се отваря. Ние сме в малка бетонна стая. Стените й са бели, грапави. Пазят с векове отпечатъците на повърхността на дъските, от които е бил направен кофражът, когато са строили бункера. Вратата е затворена. Разглеждат ни любопитни телевизионни камери. Четвърти шифровчик много плътно хлопва входната врата. Отвътре тя прилича на херметичен люк на подводница. Шифровчикът пъха ръката си зад една завеска и набира цифрите. Не мога да видя ръката му и нямам право на това. И не знам какво прави там с нея. Казват, че ако сбъркаш при набирането на комбинацията, капан ще ти притисне ръката. Не знам истина ли е или шифровчиците се шегуват. На един добиващ офицер не му се полага да знае тайните им.
Вътрешната охрана на бункера най-после се убеди, че сме свои. Главната врата плавно, без всякакъв шум, бавно се оттегля настрана. Зад вратата е Петя от Спецназ: влизайте. КГБ комплектува вътрешната си охрана от офицери-граничари. ГРУ убива с един изстрел два заека. И охраната е сигурна, и диверсантите понякога могат да бъдат повозени с автобус из страната: ето ви площадките за десант, тук са скривалищата, тук са укритията, тук са полицейските постове.
Дипломатическата резидентура на ГРУ във Виена се охранява от диверсанти от 6-та гвардейска танкова армия. Това е планинска армия с особени традиции. Тя си беше проправила път през Големия Хинган към Тихия Океан. Беше преминала 800 километра, без да се спре по места, смятани от всички теоретици за недостъпни за танковете. Сега 6-та гвардейска танкова армия се подготвя за извършването на мълниеносен скок през Австрия по левия незащитен бряг на Рейн към Северно море. В сравнение с Хинган, Австрийските Алпи естествено са просто хълмове. Но и те трябва ловко да бъдат преодолени. Затова във Виена постоянно пребивават диверсанти само от тази армия. Те трябва да са първи. Те трябва да разчистват пътя с острите си ножове.
— Здравейте, Виктор Андреевич — поздравява ме Петя.
— Здравей, здравей, главорезе. Намързелува ли се в бункера?
— Не се намързелувах, а озверях — смее се Петя. — Вече шест месеца не съм виждал женска пола. Дори и отдалеч.
— Дръж се. В подводниците и по-лошо става.
По коридора — покрай стоманени врати. Коридорът е преграден с десетки тежки завеси. Така, че не можеш да кажеш, дълъг ли е или не. Може след следващата, завеса коридорът да се раздвоява или да завива. Не ни се полага да знаем. Вратата на стаята на сигнализаторите е първата отляво.
В стаята с нисък таван също всичко е със сиви завеси. Казват, че е предпазна мярка при пожар. Може и така да е. Но пък и аз съм в тази стая, а колко сигнализатора има в нея — представа нямам.
В очакване една завеса заради мен е дръпната. Зад нея има сива кутия с акуратен надпис „Предал 299. Приел 41“. Шифровчикът мушва ключа в дупката на ключалката, завъртва го и излиза от стаята. Аз поставям своя ключ, завъртвам го и отварям стоманената вратичка. Зад нея са подредени малки зелени лампички. Една от тях, с номер 28, свети. Натискам копчето. Сигналната лампичка изгасва. Едновременно изгасва сигналната лампичка над моя сигнализатор. Тя съобщава на шифровчика, че е получен някакъв сигнал. Но той няма право да знае какъв именно. Знам го само аз. Това е сигнал „28“. Но дори Шифровчикът и да беше научил, че съм получил сигнал „28“ от агента Ш-В-41-299, как би могъл да разбере какво означава сигнал „28“.